фрагменти от Испания – част I: Мадрид

пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим. тъй като планът за седмицата всъщност се оказва доста амбициозен, предварителното разпределение по дни е задължително, за да успеем да запазим места за спане, билети за музеи и кола под наем. доста след като сме запазили билетите за полета, осъзнаваме, че пребиваването ни съвпада с Великден (Santa Semana), празнуван от испанците изключително пищно и тържествено и това прави преживяването още по-колоритно и незабравимо.
и така: набелязаният маршрут изглежда така: Мадрид – Толедо – Кордоба – Севиля – Ронда – Нерха – Гранада – Мадрид.

9 април – Мадрид

още със слизането от самолета и вдишването на мадридския вечерен въздух съм абсолютно очарована. в десет часа вечерта градът пулсира. апартаментът, който сме наели, е в самия център и веднага се усеща кипящата от живот атмосфера. първо обхождаме няколко централни улички и стигаме до Пуерта дел Сол (Puerta del Sol), където е символът на града – скулптурата на мечето под ягодово дърво (El Oso y el Madrono). тълпата е шарена, многобройна и готова за забавления. правят впечатление чернокожи мъже, които държат завързани с въженца платнища, отрупани с “маркови” кожени изделия, които могат да превърнат за секунди в бухчи и да изчезнат сред тарапаната при неочаквана поява на полиция.
добре изгладнели от полета и първите впечатления, избираме сред многобройните заведения и си поръчваме задължителната сангрия и тапас. вечерята тук по традиция започва след 8 и приключва към полунощ. сградите наоколо са с впечатляващи фасади, малки балкончета от ковано желязо и капаци на прозорците. липсата на достатъчно високи дървета ги кара да изглеждат като достолепни декори на теменуженото вечерно небе. харесва ми.

10 април – Мадрид

това, че испанците са нощни птици, съвсем не пречи животът сутрин да започва сравнително рано. към 8:30 централните улици вече са пълни с хора от най-различни националности, тълпи туристи и местни, които влизат за закуска в кафенетата и панадериите (пекарни). след обилна закуска се отправяме по Кайе Майор (Calle Major) към Пласа Майор (Plaza Mayor). яркото мадридско слънце щедро огрява популярния булевард, по който стройна редица нацъфтели в розово дървета създават приказна атмосфера. цяла върволица магазини с елегантни стоки ни съпровожда до един от входовете на величествения централен площад, който е сърцето на историческия Мадрид. от книжката на NG, която надлежно носим в раницата през цялото време, научаваме, че площадът е построен в началото на XVII век при управлението на Филип III, чиято конна статуя се извисява в центъра на Пласа Майор. някога тук са се провеждали пазари, борби с бикове и публични изгаряния на клади, но днес е обляно от слънце място с многобройни кафенета  сред спокойна и приятна атмосфера.

следващата забележителност, която искаме да видим, е Кралският дворец (Palacio Real). придвижваме се изцяло пеша, въпреки високите температури. за кратко отдъхваме при Catedral de la Almudena. възползвам се от всеки възможен момент, за да нахвърля кратки бележки в тефтера. според NG дворецът, който днес се използва само за церемониални цели, се издига на мястото на мавританска крепост от IX век, а обзавеждането е почти изцяло оригиналното от XVIII век в стил барок и рококо. естествено, красивата сграда е обсадена от всички страни от многобройни туристи (въпреки че все още сме почти извън сезона). точно до двореца се намира Plaza de Oriente, изключително приятен малък парк, в който са подредени 44 статуи на испански монарси, първоначално замислени за покрива на двореца. в близост се намира красивата сграда на кралския театър (Teatro Real). излишно е да казвам, че в който и да е от парковете тук, бих могла да остана с дни и да попивам с всички сетива…

за Мадрид: градът е столица на Испания едва от 1561 г, когато кралският двор бива преместен от Толедо от Филип II. това е най-високо разположената европейска столица с надморска височина 646 м, като най-приятен е климатът пролетта и есента. наричан е “градът, който никога не спи”.

за следобеда сме предвидили парка Buen Retiro и музея Прадо. отправяме се към тази част на града през китните централни улички. прави ми впечатление, че повечето от тях изглеждат като изцяло пешеходна зона (заради заравненото ниво на платното и тротоарите и каменната настилка), но по тях минават автомобили. факт е обаче, че никъде не могат да се видят паркирани коли, ползват се само подземни паркинги или такива, “прибрани” в “невидими” паркинги до сградите и така е във всички градове, които посещаваме. изключително практично и естетично решение.

паркът Буен Ретиро (Buen Retiro) е едно огромно и прекрасно пространство за отдих. още от входа му ни посрещат красиво оформени кипариси с необичайна, почти извънземна форма. сядаме за кратко да се насладим на гледката към езерото Естанке (Estanque) и да поемем дъх преди да се отправим към Паласио де Кристал (Palacio de Cristal) – сграда, изцяло сътворена от стъкло, в която се организират концерти и изложби. после заслужено отдъхваме сред зеленина и птича песен и правим снимки на изумително нацъфтелите розови дървета, чиито нетърпеливи цветове са избили дори от стволовете.

макар че вече съм изключително уморена, нямам търпение да видя “Прадо” (Museo Nacional del Prado) – най-прочутия сред многобройните музеи на Мадрид. входът е свободен от 18 до 20ч, затова пред него заварваме дълга дълга опашка, която стоически изтърпява жаркото следобедно слънце, но слава богу бързо се стопява. самата сграда на музея е красива, както и всичко наоколо – зелени площи, фасади, улички. наясно съм, че е абсолютно немислимо за два часа да се смели ослепителната колекция от живопис и скулптури, съхранявани в Прадо, затова се концентрираме над испанските майстори и предимно Франсиско де Гоя (придворен художник при крал Карлос II). с пресен спомен за книгата за живота му, която четох наскоро, платната му ме очароват и респектират по особен и неочакван начин. тези картини човек трябва задължително да гледа, отчитайки времената, в които са създавани. иначе извадени от контекста и с преситените визуално сетива на съвременния човек, просто могат да бъдат подминати. всъщност в много отношения Гоя е бил новатор за времето си, особено по отношение на композицията в някои от картините си. две от платната са огромни като размери, зашеметена съм от обема, но и от ясно отличимите преден и заден план, фокусна точка, светлина (The Third of May painting). опитвам се да си представя как ги е рисувал в реална обстановка, катерейки се по стълба, как често е слизал, за да види резултата от няколко мазки… после как са били рамкирани, транспортирани, съхранявани с този обем… струва ми се, че в този музей са най-големите платна, които някога съм виждала.
след като разглеждаме няколко зали, съм абсолютно преизпълнена и от толкова емоции чак ме заболява стомаха. сядаме някъде пред величествените платна на Рубенс и установявам, че просто не мога повече. урок: за тези неща трябва време. за съзерцание, за осмисляне, за попиване. всичко друго е чиста проба умора и отмятане на поредната точка от списъка със забележителности.

сграда в близост до Музея Прадо

кристалният дворец изглежда различно красив на различна светлина

птича песен и залез слънце в Кристалния дворец

катедралата до Кралския дворец има слънчев ореол

атракции за малки и големи на Пласа Майор

© снимковият материал е на Александър Грънчаров

следва част II: Толедо