“Good Behavior” и други обсесии

доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща:

Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. и него го харесах, с аржентинския му секси акцент. и двамата ги харесах, че и химията между тях. толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. близка някак. а мрачността и впускането към дълбините са точно по мой вкус. силно се надявам да има втори сезон.

Mozart in the Jungle – не знам дали има по-добър избор за актьор от Гаел Гарсия Бернал за ролята на един луд, но пък гениален диригент – толкова е чаровен, че цялата ексцентричност на света може да му бъде простена. след като двата първи сезона бяха изгледани за отрицателно време, сега е ред на третият, в който към отбора на чаровниците се присъединява самата дива Моника Белучи. нямам търпение.

The Crown – че съм впечатлена от кралицата, впечатлена съм. особено след като четох книгата за нея. сериалът се придържа силно към всеизвестните факти и става пределно ясно защо е “тежка кралската корона”… блестяща актьорска игра на Клеър Фой като кралицата, но и цялото кралско обкръжение е на ниво, особено Джон Литгоу, в ролята на чепатия и абсолютно непоносим Чърчил.

Lucifer – неустоима привлекателност, британска елегантност и дяволско чувство за хумор, какво друго може да се очаква от … самия Дявол? е, той  е далеч от клишето, или поне се опитва да бъде. (дори ходи на терапия. като плаща в натура :))) чака ме вторият сезон.

Coming up:

Westworld

This is us

The Young Pope