Florence Foster Jenkins

oh, my, oh, my! първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… после нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… дали съществува такова нещо като “реалистична” представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… и дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?…
брилянтна Мерил Стрийп. просто великолепна! да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж. за сетен път си казвам, че в каквото и да се въплъти, Мерил Стрийп прави незабравими роли.
филмът е по истинската история на Florence Foster Jenkins.