“Watchmen”
Този път ще започна по-отдалече.
Когато бях малка, често събирахме и предавахме празни бутилки и със спечелените стотинки ходехме на тогавашните кино – хитове: За няколко долара повече, Манастирът Шао Лин, Банда БМХ. имаше огромно очарование в “реалността” на филмите и някъде по това време започна страстта ми към киното. В резултат, тонове филми бяха изглеждани не само на екран, но и на видео, макар с ужасяващо качество.
Когато дойдох в София години по-късно, едно от най-големите удоволствия за мен беше кино вечер в някое от старите кина – Европа палас, Цанко Церковски, Рекс, Изток.. Нито едно от тях вече не съществува, безмилостно пометено от мултиплексите. Мисля, че за жалост (без разбира се да слагам всички под общ знаменател), с тях си отиде и нещо много ценно – адекватното поведение на публиката, която посещава киносалоните. Ще обясня.
Watchmen не е поредният тривиален филм, направен по комикс. Вземете бруталността на Sin City (само, че цветна), забъркайте го със зловещината и идеите на Dark Knight, добавете визуалните ефекти на 300 и една камара книги с фантастика и ще получите едва бегла представа за трите часа лента на Пазителите. Признавам, че трейлърът беше крайно подвеждащ – след него очакваш как захаросаната банда пазители (задължително на страната на добрите) влизат в битка със злото, набиват го и стават още по-големи герои в очите на обикновените граждани. Уви, нищо подобно. Филмът е многопластов, сложен като идеи, които ако няма с какво да ги асоциираш в собствената си глава, може да отсечеш дори, че това е егати shit-a. За мен Watchmen e изключително силен, особено с главната идея, че нищо не е просто черно и бяло, дори супер героите, които трябва да пазят хората, могат да са брутално жестоки, да извършват злини и да сеят смърт. В името на по-висша цел.
Да се върна на горните мисли за киното и аудиторията. Разбирам, че повечето хора в залата, не бяха подготвени за сериозността и дълбочината на филма. Нито за дължината му. Те бяха дошли, за да гледат екшънче, високо хрупайки пуканки, сърбайки бира, докато им звъни телефона (yes, mother). Уви, за пореден път около нас бяха седнали деца (по-големи бяха видимо, но държанието им беше крайно инфантилно), които коментираха на висок глас, цвилеха неистово на страстните сцени и на тези, в които бяха видни мъжките атрибути на един от супергероите. Накрая, когато филмът свърши, същите тези деца закрещяха от радост, все едно, че някой ги беше наказал насила да го гледат, вместо да ходят да пият в биад. Междувременно ние се опитвахме да се правим, че гледаме съсредоточено, че игнорираме простащината и неадекватността, с тайната мисъл, че когато си направим домашно кино, ще успеем да се “лишим” от удоволствието всеки път да се чудим дали сме си сбъркали киносалона. От друга страна, тази мисъл е леко стряскаща – защото простотията е на път да ни лиши от едно културно удоволствие и ни натиква във все по-малкия изолиран балон, в който се опитваме да оцеляваме и да се съхраняваме ежедневно. не знам дали това е решение, но е факт. За пореден път, накъде отива този свят?
7 Comments
Vesselin
Трябва да си призная – аз си излязох малко преди края на филма – не го издържах!
Вероятно спадам към категорията “Деца (по-големи видимо)” или просто както казва Алекс не бях подготвен за “сериозността” му, но отношението ми към филмовата творба се изрази в напускането ми на залата малко преди края. Не, не ме разбирайте погрешно – филма има стойности, но определено не и за 180 минути.
С две думи и моето мнение – безспорно, отличава се със страхотна режисура, много добро операторско майсторство, осезаема бруталност – усеща се визуална плътност във всяка сцена… Акцентирам на думата “визуална”, защото позитивите на филма според мен се ограничават до тук.
Определено смятам, че сценария и текста са наистина “егати shit-a” и ще се опитам да се аргументирам:
Основната сюжетна линия се върти около застарели супер герои, които вече са се примирили, че всъшност са били псевдо герои. Половината от филма бе посветена на носталгичната депресия, в която бяха изпаднали всички те, съпроводена с тягостните им мудни мисли и осъзнатото им ретроградно мислене.
Във втората половина, застарелите герои (или поне тези, които бяха останали живи), решиха да направят последен (и определено жалък) опит да се преборят със злото и както е станало ясно накрая (не го догледах) – безуспешен!
“Оригинално!” – опитвах се да го оправдавам аз – но, дори и оригиналност не му достигна. Все пак хора, дошли сме да гледаме филм за супер герои, не психологичска драма. Опитът за “оригинално” сливане на тези два диаметрлно разположени жанра имаше вкус на крем брюле, обилно залят със сос бешамел… И ако Алекс говори за многопластовост, аз бих го нарекъл “напластяване”
Към средата на филма, си задвах въпроса: “С цялата си бутафорнаст, това всъшност може би е пародийна комедия, но защо, по дяволите, не е смешна?!!!”, а малко преди да си тръгна вече бях сигурен, как продуцентите стоят от високо, гледат ме как седя в средата на салона и си викат “Поредното балъче, което ни се върза!”
acrista
съвсем естествено е да има различни мнения за филма – достатъчно провокативен е. на мен идеята ми беше да акцентирам над избора и поведениято на публиката – браво на вас, че имате поцизия и мнение и си ставате и си излизате като не ви харесва. аз самата не мога да кажа, че препоръчвам филма или че ми хареса в тривиалния смисъл на думата. но ми беше интересно да стигна до края, а профаните в залата определено ми пречеха.
Vesselin
Профаните няма какво да коментираме… Не си спомням кой го беше казал, ако не се лъжа – древния китаец:
“Убий простака с мълчание”
ira
Ейййй, не се стърпя и захапа темата…
Не съм гледала филма, но като чета си мисля, че не са виновни тези, които се държат просташки, а тези, които им разрешаваме това. Уважавам китайската /източна филисофия/, но ако този постулат “Убий простака с мълчание”, ми попречи да се насладя или просто да вникна в ставащото на екрана /закоето съм си платила/, не бих го използвала.
Възприели сме киното като седмото изкуство, но забравяме на моменти, че това е най-масовото изкуство. И под “масово” нямям предвид цифрата, а различността на прослойките от социалното общество, които се опитват да СИ и да НИ докажат, че и те имат нужда от кино. И защото не отивам на кино за да се карам с администрацията да спре прожекцията тъй като някои хора не са където трябва, си гледам филмите в къщи. Така на времето ме беше срам за хората, които напускаха салона, защото не им харесвал монолога на Константин Коцев в “Дневникът на един луд”…Ми като нямаш афинитет към материята – не влизай, или ако си достатъчно неграмотен за да влезеш неподготвен – имай доблестта, възпитанието, да изчакаш края…И тук става дума за театър, където контактът между артисти и публика е почти непосредствен…Какво остава за киното…:о((((
Но ние с теб /както знаеш/ сме благословени да правим избори и да си ги отстояваме. Целувки
Svetlana Gacheva
Браво Алекс, отново много вдъхновяваща статия. Вече планирах съботно гледане.
darling
през последните години нямах много време за кино и твоята селекция, и споделените тук филми запълниха една празнина… благодаря, за което! поздрав 🙂
acrista
благодаря, радвам се, че постовете са полезни 🙂 това е и идеята всъщност – споделяне и културни провокацийки