юнски филмов микс

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята.

Trumbo – мисля, че след Breaking Bad няма човек, който да се усъмни в таланта на Брайън Кранстън, този филм е по реални събития от живота на Dalton Trumbo – топ холивудски сценарист, който бива преследван по политически причини. по романа на Bruce Cook.

The program – отново истински събития, този път от живота на Ланс Армстронг. зад титлите и славата стои разболяващата амбиция да побеждаваш – при това на всяка цена. лично за мен – неразбираемо висока цена, но… разни хора, разни цели. поредна силна роля на Бен Фостър.

Love – зад “скандалния” плакат (в няколко версии), позициониране и кадри, масово определяни като порнографски, стои много хубава идея – просто е представена смело и както само французите могат. филмът изисква специална нагласа и умение да прозираш зад първосигнално провокативното.

Like Sunday, like rain – едно гениално дете, една млада жена с объркан живот, едно необичайно приятелство и прекрасна прекрасна музика. от филмите, които лесно могат да се изплъзнат сред грандиозните блокбъстъри, но всъщност е красив като живота.

Concussion – едва след като гледах филма разбрах олелията покрай Оскарите тази година – Уил Смит прави великолепна роля, заслужаваща поне номинация. той е от актьорите, които много радват като израстване през годините и продължава да подбира все по-качествени проекти.

Kung Fu Panda 3 – и нещо смешно, забавно и много красиво за баланс на драмите – третата част на Кунг фу Панда е по-добра от предните две 🙂 и това се случва, макар да е необичайно при продълженията.

The revenant – да се върнем на тежкотиите. всъщност не знам дали да препоръчвам този филм, но тъй като е грандиозен като проект и като актьорска игра, не мога да го подмина лесно. история за нечовешкото оцеляване, за отмъщението като зверска мотивация, за суровата красота на неопитомената природа… краят те кара да се запиташ: и за какво беше всичко това? … но всъщност всеки край задава този въпрос, без непременно да омаловажи съдържанието на преживяното…