Goya

поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. през цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. подобно на Микеланджело и Тициан, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с “ерес”. затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален “кортехо” (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено. тъй като е рисувал портрети на всички кралски особи и обкръжение, Гоя, макар от средната класа на провинциален град, е съумявал да упражнява влияние върху силните на деня…
в центъра на книгата обаче е сложната му любовна история с херцогиня Кайетана де Алба – първа придворна дама на кралица Мария-Луиза. техните love-hate- отношения са бурни, крайни и … неразривни години наред. тя го привлича, обсебва, влудява, и въпреки ненавистта, която изпитва към нея, тя е “единствената жена, която ще обича”. историята разказва, че прочутите картини “Голата маха” и “Облечената маха” са всъщност портрети на Кайетана, направени по време на един от щастливите им периоди, преди глухотата да го превземе напълно и да се отдаде на Капричиите.

“В действителност той беше започнал да рисува истински едва през последните години, по-точно едва от няколко месеца насам, след боледуването си. Трябваше да прехвърли четиридесетте години, за да започне тепърва да разбира какво значи да рисуваш. Ала сега вече беше разбрал, сега работеше – дълги часове всеки ден. И нима тъкмо сега тази жена трябваше да се изпречи на пътя му? Великолепна жена беше тя и великолепно беше онова, което му предстоеше да преживее; но тя ще му създаде много грижи и ще отнеме времето и настроението му за работа; и той проклинаше и себе си, и нея, и съдбата, защото знаеше, че ще трябва да заплати много скъпо.”

“Ето в това се състоеше нейната същност, неговата същност, това беше портретът, който искаше да нарисува той.
И изведнъж го видя отново. Внезапно осъзна как можеше да пресъздаде онова сийяно, струещо, сребристо-преливащо се сиво, което беше видял тогава. То не се дължеше на фона, нито на белите дантели върху жълтата рокля. Ето тази линия тук трябва да бъде смекчена, а също и тази, трябваше да допринасят и багрите на плътта, също и светлината, която струеше от ръката, от лицето. Това беше нещо мъничко, и все пак то беше всичко. Той затвори очи и видя. Знаеше как трябва да го направи.”

“Но преди всичко го учудваше това, че дон Диего изобщо се беше заел да рисува тази картина. Забраната на инквизицията да се изобразява голотата в картини бе недвусмислена и строга и никой друг испански художник не бе дръзнал да рисува най-искусителното нещо – голата женска плът. (…) Веласкес бе нарисувал тази жена, изкусен от мисълта да докаже, че голотата може да се изобрази не само както я изобразяваха Тициан и Рубенс. Поел е риска, защото е бил голям художник и горд испанец и защото е искал да докаже, че и ние, испанците, можем това.
И го бе доказал. Изумително бе как багрите се преливаха една в друга – седефената плът, белезникавият воал, зеленикавосивият цвят на огледалото, тъмнокафявият на косата, червеникавовиолетовите панделки на голото момче, съвсем нежните преливащи се тонове на крилете му. Нежно, леко, строго и елегантно бе нарисувана тази гола жена. Тук нямаше евтини ефекти, нямаше нищо от ярката, крещяща похотливост, която се излъчваше от женската плът на италианците и холандците. В тази картина имаше по-скоро някаква едва доловима мрачност, а черният цвят на покривката, върху която лежеше жената, тъмночервената завеса, черната рамка на огледалото, целият сериозен колорит, не допускаше никаква интимност. Дон Диего беше испанец. Той не възприемаше красотата и любовта леко, игриво, за него те бяха нещо сериозно, необуздано и много често представляваха въведение към тежкото, към трагичното.”

AcristaCafe_Velasquez_RokebyVenus

(...) Тук, сред злокобната тишина, той веднъж завинаги си разчисти сметките с Кайетана де Алба, съзнавайки, че тя бе единствената, която беше обичал и която ще обича някога.

AcristaCafe_Goya_Maja_vestida

AcristaCafe_Goya_Maja_desnuda