“Коко Шанел”, Анри Жидел

“Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на “сестрите”, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.”

на тази биография на “мадмоазел” попаднах на рождения ми ден, докато традиционно търсех книги за подарък “от мен за мен”. първоначалните опасения, че липсата на пряка реч ще е фатална за задържането на интереса, бързо се разсеяха – книгата е динамична, фактите от живота на Шанел са поднесени отривисто, стегнато и с достатъчно информация за тогавашната историческа обстановка. с други думи, поглъща се леко и безпрепятствено. това, което изкристализира като идея за мен, за пореден път е, че израстването и достигането на величие на артиста действително е следствие от набор обстоятелства и фактори, съчетани с правилните качества и изключителна воля и целеустременост. ако Габриел не е срещнала точния човек, който да инвестира в начинанието й, ако не е била войната (която създава условия за процъфтяване на специфични видове бизнес), ако не е попаднала сред артистичния елит на своето време и ако не е притежавала мощния си характер, твърде вероятно Коко Шанел никога е нямало да създаде своята модна империя. удивително е всъщност нейното умение да сграбчи момента, да улови възможностите, които са се появили пред нея и да създаде от тях и от всичко, което извира от същността й, красота и безсмъртие.

и откъс от филма, който добре илюстрира редовете на книгата: