в Русия съм, в Русия съм

Нощна Москва от 21-я етаж

с риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени “йолочки”. трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти психоза от вида сега-колко-часа-ще-седим-тук и повдигане тип “газ-спирачка”. за моя изненада тук установих, че има спорт, наречен синхронно престрояване в съседна лента и най-нахално-безогледно преминаване от най-лява в най-дясна лента като прекосиш 3-4 междувременно. на пътя добре си личи тукашният контраст – BMW и Mercedes са някакви тривиални марки – карат се какви ли не тузарски автомобили, включително бентлита и ролс ройс, и всред тях се мъдрят някакви избушени лади и бусове на по сто години. но хайде да премина на позитивната част…

На Червения площад. Времето се оказа неочаквано топло.

бидейки не просто туристи, а “в гости” на брат ми и семейството му, имахме привилегията само за 6 дни да надникнем и в лачената чанта на “старата дама”. още първия ден бях възнаградена с гмуркане в “Передвижник” – огромен магазин за художнически материали, в който лакомо напълних една торба с дълго бленуваните руски маслени бои. и за да е съвсем пълен този арт ден, след това дойде ред на Третяковската галерия. тук се насладихме на класиците, а за мен сред огромното изобилие от платна, се отличиха няколко имена – Айвазовски, Шишкин, Врубел и Серов.

С голямата ми племенничка пред Государственная Третьяковская Галерея

една от безспорните области, в които руската школа няма равна, това са спектаклите – имахме възможност да посетим два – ледено шоу на “Вълшебникът от Оз” и мюзикъла “Русалочка”. представленията бяха великолепни, очевидно правени без да се жалят средства, изпипани, въздействащи и красиви. и еднакво впечатляващи за малки и големи деца.

“Вълшебникът от Оз” – шоу на лед
Нетърпеливковци за мюзикъла “Русалочка”

за безподобен фен на книгите като мен, да попадна в “Дом Книги” беше нещо като рай – прииска ми се там да си остана – огромно пространство с книги, филми и всякакви “подарки”, място за отдих и четене. леко мрън, защото почти 90% от книгите там се издават с дебели корици и елегантни подвързии, заради които чак ти се дощява да си направиш кабинет с лавици до тавана..

Някои неща трудно се учат на тези години, но пък кой не обича предизвикателства?

Москва ще запомня и с още нещо – първото ми качване на кънки на лед (по-добре късно, отколкото изобщо), което си е интересно преживяване. “Каток”-ът беше на Червения площад и с прекрасна музика за фон, което направи нещата съвсем автентични. същата вечер се озовахме и в прословутото московско метро, което е наистина впечатляващо. всяка станция е с различен облик, ние използвахме една, строена 1938г., а ескалаторът ни (с 35 градусов наклон) беше толкова дълъг, че някъде към средата не се виждаше откъде си тръгнал и къде ще стигнеш. да се чудиш и маеш как са го строили.

Гледка към “Сити-то” – комплекс от бизнес сгради, вдигнат като за едно мигване време

ако през деня градът изглежда сив, то през нощта Москва знае как да омае с пищност и грандиозност. доказват го умопомрачителните панорами от две места: Калина Бар – много приятно местенце на 21 етаж за коктейли (базирани на водка, разбира се) и прекрасна кухня и 34-я етаж на Triumph Palace (където бяхме отседнали). в последната, наречена още Мордор заради светещия си връх ;о), живеят най-различни люде само в 930 апартамента + -. мда, тук всичко е голямо и по много.

Достолепната осанка на “Триумф палас”

за сравнително краткия престой, успяхме да посетим още едно невероятно място – Оръжейната палата. тя се намира в самия Кремъл и съхранява истински съкровища като от приказките – оръжията на руските воини от различни периоди, изкусно изработени съдове от злато, сребро и скъпоценни камъни, подарявани на руския двор от европейските посланици, тронове и одежди. най-изумителни за мен бяха каляските в естествен размер, както и шейната на Екатерина (нещо като мини Икарус на ски), чиято пищност и майсторска изработка те пренася век-два назад в една друга реалност.

Тази година се навършват 120 години от създаването на ГУМ – Главния универсален магазин, който е на Червения площад

на тръгване от Москва бях леко учудена защо трябва да сме 2 часа преди полета на летището.. е, разбрахме защо. check-in-а на трийсетина души продължи повече от час без видима причина, а после ни смениха гейта в последния момент, та за малко да изпуснем самолета. това го казвам за всички, които си мислят, че неуредици има само у нас и навън животът е мед и масло. нищо подобно. неуредици има навсякъде, просто ако се радваш на висок стандарт, ги преглъщаш по-леко и имаш достъп до култура и ресурси. та след поредно завръщане от чужбината, си мисля, че най-добре е човек да цени това, което собствената му страна има, и да се стреми да пътува повече, за да обогатява ум, душа и мироглед. дай боже всекиму.

Малката ми племенничка в Измайлово – чудно местенце с приказни дървени къщички като от захар – малко запуснато, но все още атрактивно
Добавената стойност на Москва – творчески дейности с любимите ми племеннички
С НовъIм Годом! :о)

3 thoughts on “в Русия съм, в Русия съм

  1. Превъзходно разказана история! Аз и до ден днешен не знам дали повече обичам или ненавиждам този град:-) Обобщението ти накрая е красноречиво, но ще ти призная нещо – дори и уж по-високият стандарт не може да ми върне загубените хххххх часа (за нервите да не говорим) в градския транспорт към и от работа…Така че от културата и спорта трябва да се гребе с пълни шепи, че иначе не се издържа…:-)

  2. Юхууу! Завижд! Завижд! Москва присъства и в моя списък “трябва да ида някога там” 🙂 След твоя разказ ми се иска някога да дойде скоро 🙂

  3. Валя, напълно подкрепям за гребането! Това поне им е сила на руснаците 🙂

    Цвети, препоръчвам ти да е лятото, защото има хубави паркове, или ако е зимата, да се уговориш с руския Минчо Празников да пусне снега 😉

Comments are closed.