“Елементарно, Уотсън”

Никога не съм била от типа “сериали-маниак”, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си мисля, че главната причина е играта на Джони Лий Милър, който просто се е слял докрай с героя си. Брилянтен ум, луд, но и уязвим, за който скуката е най-опасната болест, а разгадаването на загадки е най-ефективната гимнастика. Това е първият сериал, който имам желание да започна да гледам отново веднага след поглъщането на първия сезон, защото оставам с усещането, че “изпускам нещо важно”. ето малко бисери:

“Holmes: Learning to see the puzzle in everything. They’re everywhere. Once you start looking, it’s impossible to stop. It just so happens that people, with all the deceits and illusions that inform everything they do, tend to be the most facinating puzzles of all. Of course, they don’t always appreciate being seen as such.
Watson: Seems like a lonely way to live.
Holmes: As I said. Has its costs.”

“Watson: So that means you still might be the smartest person in the world.
Holmes: I would never suggest that.
Watson: Really? I think that’s the first time I’ve ever heard you say anything remotely modest.
Holmes: That’s not modesty. There’s just no reliable way to test the hypothesis.”

“Watson: Any luck?
Holmes: Luck is an offensive, abhorrent concept. The idea that there is a force in the universe tilting events in your favor or against it is ridiculous. Idiots rely on luck.
Watson: So that’d be a no.”

“Holmes: When you’ve eliminated the impossible, whatever remains, however improbable, is the truth.”