от обич

загорча. загорча ми неистово.
и се чудя дали да крещя,
да заплача или да вия…
знам. да попитам Защо
е наивно-глупашки безсмислено.
само още не знам
как се свиква с ранено сърце,
с рани бих ли могла да живея?
а уж в този свят всичко
е вече измислено…
уморено отпускам ръце.
а тъгата не искам да крия.
най-много от обич боли.
и от вяра, с тонове болка
пропита.

4 thoughts on “от обич

  1. липсваше присъствието ти (:
    радост е!

  2. тъжното е част от живота, как бихме разбрали, че сме щастливи иначе..

  3. Когато го прочетох, реших, че е нещо…мимолетно, простичко…Сбърках! Явно нещо се е стресло! Не бих казала “жалко”, защото познавам нуждата от това своеобразно пречистване…изненадана съм от спотайването. Може пък и да споделиш…По-важното е, че не позволяваш да ти пречи! Колкото и …странно o:)))) да прозвучи сега, в навечерието на Коледа, ти пожелавам още такава болка – живи сме, ние сме и обичаме! Запали ли камината, че идвам?

Comments are closed.