на coоkie

Всяко твое завръщане –
мъничък празник е.
О, поспри се сърце,
зажадняло за нежна прегръдка.
С теб започва денят –
тъй по детски невинно усмихнат,
всеки миг, всеки устрем и цвят,
с теб живот са – завършено цяло.
С теб утихва денят
и изгрява нощта –
всеки дъх споделен,
всеки трепет и стих,
тихо слети в едно
сме вселена снежинково-бяла.
През сезони и бури, слънца и луни
с теб изтъкана от обич съм.
И завършена. Себе си. Цяла.

2 thoughts on “на coоkie

  1. Боже, защо е така тъжна, щом е толкова силно обичана…

  2. понякога и дъждът ни се струва тъжен, но капките му напояват жадната земя…

Comments are closed.