щом вън пороят завали

Дори безумно да боли,
пред теб ще бъда мъжкото момиче,
щом вън пороят завали,
ще плача тихо,
после ще отричам.
Единствено по погледа стаен,
сърцето свито ще познаваш,
нощта ще е непоносимо ледена без мен,
ще тръгвам, после ще оставам.
Дори и много да боли,
в юмрук ще стискам болката на дните,
щом страх скове любимите очи,
ще вия, ще се боря, ще възкръсвам.
Дори неимоверно да боли,
сълзите в перли ще превръщам,
за теб ще подчиня стихии, и обич, и луни,
ти само силно ме прегръщай.

3 thoughts on “щом вън пороят завали

  1. една Жена,
    в която има
    достатъчно сила
    да продължи
    и сама,
    но не би го направила…

    …защото обича!

    * * *

    и ако позволиш – няколко малки промени в последната част на стиха,
    който, признавам си, заедно с картината ме грабна безапелационно.

    “Дори и много да боли,
    в юмрук ще стискам болката на дните,
    щом страх скове любимите очи,
    ще вия, ще се боря, ще отричам.
    Дори неимоверно да боли,
    сълзите в перли ще превръщам,
    за теб ще подчиня стихии, обич и луни…
    Ти само силно ме прегръщай!”

  2. много точно си усетил нещата :о)

    промените правят нещата още по-завършени, така че приемам и благодаря!

Comments are closed.