кафе поеми

“Канелено-фъстъчено кафе с дискретен аромат,
мед от пчели, нощували в трапчинките на май,
и малко бренди за невидим блясък, и канела,
арабско орехче, сметани във наслада смела…
И питаш запленен къде те водят в този омагьосан свят,
но вече искаш името на всеки край да е безкрай…”
Из “Кафепоеми”, Пламен Дойнов