вдъхване

Вдъхвам живота
от твоите устни –
ефирната нежност
тъй бавно обгръща
подобно на полъх
от летен ветрец.
Стаена и топла
предутринно чудна
усмивка с напевност
с магия превръща
живота ми в полет.
А вън има скреж.
Ръцете ти нежни
обгръщат ме бавно
и вдъхвам живота
на глътки дълбоки
подобно на лунен венец.
Обичам е огън.
Зората изплита
облак коприна
и пак ме прегръщаш
в сънна магия –
изгрява деня ни
с пастелен прашец.