2 thoughts on “уморено

  1. 23 септември 2007….Мноооого дълго и шарено лято! Много, много, много дълго….ми се видя и много, много, много шарено за мен!
    Гинка…с Габи!
    Зори….сама!
    Изложби….
    Море…няколко пъти, даже Бяло море!
    За първи път “навън”….

    и……..Али! /2 ноември 2007, сряда!!!/
    Вещерска провокация в средата на работната седмица. А тази седмица е една…..странни мисли, обсебващи чувства, интересни клиенти и “кога ще пишеш? Защо да чета Куелю, като си имам Ира?”.
    Е, добре! Ето ти нещо за смилане:
    Нирвана…!, Галактическият стопаджия…, По пътя…!
    За тези неща научих от децата, от моите деца, когато вече бях в “зряла” /?/ възраст. От “Нирвана” разбрах, че няма нищо по-хубаво от сливането, хармонията със света в теб и около теб. Усетих, че не е нужно да спирам Земята, ако искам да “слезна” от нея. С годините осъзнах, че най-добре се чуствам като стопаджия и дали е тук или в някаква друга Галактика, няма никакво значение. Защото съм АЗ…По пътя….към себе си. Оказва се, че това е най-лесният/?/ и кратък път към всичко друго и всички други.
    Така децата /без да искат/, ми помогнаха да осъзная че СЪМ и ЗАЩО СЪМ щастлива. А щастието е състояние на духа, което е единствено и неповторимо за всеки. То не може да се опише, то трябва да се изживее. То може само да бъде излъчвано!
    И всичко това стана възможно прпосто защото поисках, защото все по-често си разрешавам….Понякога боли, но тази болка е осъзната и като такава е неразделна част от МОЕТО щастие.
    Сега вече искам /защото си мисля, че знам как/ да накарам все повече хора да бъдат щастливи…
    Вещица?….
    Провокаторка?….
    Ами щом това дава резултат, тъй да е!
    Аз съм “за”, а като гледам и другите тъй мислят….
    Да бъде!!!

  2. да бъде, рече тя, и аз хич няма да се съпротивлявам :о)) искай си по-често провокацийки, те идват на мига, щом те усетя готова за поредната! (следва вещерско изплезване!) а за щастието какво мога да кажа, освен – че и аз съм от онези, благословените, да са щастливи с всичкото туй шарено, дето едно връз друго вали по мен :о) макар и вече поизтъркано, но все така вярно, животът е чудо. и аз си го обичам!

Comments are closed.