моля цитирайте художниците

напоследък много често си задавам въпроса защо, когато хората цитират откъс от книга или стих, всеки път посочват автора, а с картините (респективно фотографиите) нямат никаква нагласа, че е необходимо да го правят. и тук не говоря за безумното и безогледно използване на изображенията – през годините приятели са ми “докладвали”, че моя картина е използвана я като модел за гоблен, я копирана едно към едно и в продажба, я в логото на някой апокрифен сайт. не, аз говоря за ежедневното масово споделяне на картини в социалните мрежи, придружени от разни мъдри мисли, цитати или стихове, без да се посочи името на художника.
наскоро ужасно много ме ядоса използването на картина на Ана Разумовская за корица на събитие във виден софийски клуб и никъде не видях име на автора (а и някак дълбоко се съмнявам, че тя е била контактната, за да даде разрешение, дано да греша).

моля цитирайте имената на художниците (фотографите). зад тези изображения стои труд, стоят идеи, стоят разходи, а посочването на име и/ или сайт не коства никакво усилие. ако не знаете името на художника, посочете именно това – все някой ще знае и ще коментира. това би била една уважителна практика. благодаря ви.

P.S. не бих искала да генерализирам – има хора, които непрекъснато ми пишат дали бих разрешила публикуването на моя картина – и слава богу, посочват автор и сайт. благодаря им и на тях.

на снимката: идеен проект на “Великолепие в тюркоаз”, автор Александрина Караджова, www.acrista.com
ето, толкова е просто 😉

“33 Artists in 3 Acts”

в моите представи изкуството винаги се дели да два основни вида: онова, което е естетически издържано, емоционално наситено и чистосърдечно потребявано от голяма група ценители и онзи другият арт, който има претенция за величие и струва милиони, защото някой (съвсем сигурно, експерт) е подшушнал на едни хора с пари, че това е изкуство и че в него си струва да се инвестира. аз лично нямам проблем с това, кой какво нарича изкуство и за колко успява да го продаде (всичко, което е някакъв вид себеизраз, е, явно в това число крави във формалдехид, черепи с диаманти, смачкани кенчета от кока-кола, керамични семки с числеността на китайския народ, че дори екскременти в консерва), аз имам проблем единствено, когато претенцията за величие отрича стойността на онзи първи тип изкуство, само защото Прочети повече “33 Artists in 3 Acts”

“Жените говорят”

поговорихме си с Анета Савова от Успешни жени за нещата от живота… то за какво ли стигат 20 минути, но поне сложихме началото на интересни теми…

Артистичен следобед с Acrista from Aneta Savova on Vimeo.

за кариерния път и промените по него…

Лили Георгиева, която консултира дамите как да създадат ясна визия за кариера, носеща радост и удовлетворение, ме покани да си поговорим за кариерния път и промените по него. ето какво се получи:

„Здравей, Алекс. Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя?“

Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната и динамична среда, а с времето ставаше все по-сериозно занимание: успоредно движех проекти, изложби, рисувах вечер след работа или през уикенда. С годините и смяната на компаниите започнах да намирам все по-малко смисъл в “дневната” работа, нещо повече – фрустрацията нарасна до размери, които трудно се тушираха от “удовлетворението от предизвикателството да се справиш” или от заплатата и ми стана ясно, че предстоят сериозни промени.”

цялото интервю може да прочетете на сайта на Лили Георгиева >>

за цената на една картина

вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата:

“това е много скъпо”

– една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за подарък. познаваме се от времето, когато стартирах сайта и съответно продажбите на картини, (преди повече от 10 години). по времето на разговора ни картините все още варираха от 130 до 800 лева, а реакцията беше: ха, че аз явно познавам много известна художничка, това са доста високи цени (!)
сега, на всички ни е ясно, че изкуството е някъде на върха на пирамидата на потребностите, но съпоставено с цените на останалите продукти (да!) на пазара (например качествени дамски ботуши – средна цена 180 лева), как точно определяме дадена цена като висока? въпрос на гледна точка е. тоест всеки слага субективна преценка.
друг пример за илюстрация на крайностите във въпросната гледна точка: потенциален клиент за поръчка на голяма картина с маслени бои коментира, че не си купува кола все пак (въпреки че може да си позволи цената!), а друга клиентка заяви, че няма идея как слагам цени на картините, които според нея са безценни.
истината е, че независимо от субективната оценка на хората, които естествено съдят по собствените си възможности, артистите трябва да съумяват да се издържат от труда си и той не само струва определени пари, но има добавена стойност, точно поради факта, че е произведение на изкуството. на твърдението “ама много е скъпо” има един единствен и категоричен отговор, който важи за цял свят – пазарът определя цената. ако един автор продава добре, което е условно, но да речем, че покрива разходите за материали и не се налага да си търси друга работа, означава, че цените му са адекватни на пазара и твърденията, че били “скъпи”, са най-малкото не на място.

“много е скъпо за пастел”

– друг мит, с който редовно ми се случва да се сблъсквам. пастелът не може да се продава на такива високи цени. says who? това твърдение се оборва от гореспоменатото за пазара. по-любопитно е, откъде тръгва то. по време на импресионистите пастелът се е използвал предимно за правене на скици. затова и на него (сравнен с маслените бои) не се е гледало твърде сериозно като арт медия. днес обаче нещата изглеждат по съвсем друг начин. по света има стотици асоциации на пастелисти, има форуми, конкурси и специализирани издания за тях, има хиляди артисти, които рисуват с този материал, да не говорим за марките – производители на материали за рисуващите с пастели. всичко това няма как да го знаят хората, които влизат рядко в арт магазина и виждат картина, нарисувана с пастел. нерядко те дори не разпознават материала, не знаят какво е паспарту и дали закачането е с кука или метална жица. нормално е да нямат познания. но тогава и няма как да твърдят с подобна убеденост, че е “цената твърде висока за пастел”. нещо повече – техниката на рисуване на сухия пастел е такава, че се отделя огромно количество прах, което бива вдишвано и попивано от художника. още един факт, който не е известен на масовата публика. мисля, че коментарът е излишен.

“по-евтино ли е да купим от вас”

– нещо много важно по отношение на цената, което касае повече хората на изкуството. Алисън Станфийлд, една от най-известните арт маркетинг специалисти, често говори за това в своите публикации: цената на произведенията ви трябва да е еднаква навсякъде – на сайта ви, в ателието ви, в галериите, които ви представляват. това е нещо, което авторите масово пренебрегват, къде от невежество, къде от нежелание да плащат комисионни. истината обаче е, че галеристите и комисионерите трябва също да имат стимул да ви продават, а купувачите трябва да свикнат с мисълта, че няма такова нещо като “ама не може ли да прескочим посредника” (това важи с пълна сила за нашия пазар, където начинът на мислене все още и уви е с този уклон). да, ако продадете в галерия ще ви вземат 30 % от сумата, но това е цената да имате приходи, да бивате представян и популяризиран, и не на последно място някой да контактува с клиентите вместо вас, за да имате повече време за изкуство.

“ще получа ли отстъпка”

– да поговорим малко и за отстъпките. за да направите/ получите отстъпка при закупуване на изкуство, трябва да има основание за това. най-често то е закупуването на две или повече произведения на даден автор наведнъж или пък отстъпка за редовен клиент. да, случва се да се договори намаляване на цената и на една-единствена творба, но това става ако цената е сравнително висока – да речем над 2000 лева и галеристът/ авторът прецени, че това е перпективен клиент, който ще се върне за още. неоснователното намаляване на цената обаче, води до директната презумция за обезценяване на труда, така че към отстъпките винаги трябва да се подхожда внимателно.

факторите, които най-често влияят върху формирането на цената, в случая на картина: вложени художнически материали, размер, средства за рамкиране, степен на сложност на сюжета, часове труд на автора. съществуват разбира се и неизмеримите елементи на добавената стойност, един от които е емоцията, която артистът влага в творбата.

Photos: Marieta Spasova