15 години acrista.com

колко от вас знаят преди колко години създадох сайта acrista.com?

през март, преди цели петнадесет години. трудно ми е да повярвам как излетяха. но пък колко безценна опитност, колко израстване, колко благословени срещи с прекрасни хора, колко неописуема удовлетвореност. колко картини, намерили своя дом.

в началото правех предимно малки, неуверени стъпки, после правех предимно събития, сега правя предимно поръчки. пожелах си разни неща в професионален план и те бавно започват да идват към мен. благодарна съм за това. благодарна съм ви за доверието. благодарна съм ви за подкрепата.

с годините научих, че търпението е едно от най-ценните свойства в бизнеса, затова търпеливо чакам да стане готов новия ми сайт, търпеливо работя по нов материал, търпеливо вървя към всяка от поставените цели.

междувременно – празнувайте с мен: през целия месец март всички налични оригинали, принтове и каталози са с 20 % отстъпка. очаквам ви в ателието, да го разчистим пролетно и да отворя място за платната за следващата изложба.

благодаря ви.

моля цитирайте художниците

напоследък много често си задавам въпроса защо, когато хората цитират откъс от книга или стих, всеки път посочват автора, а с картините (респективно фотографиите) нямат никаква нагласа, че е необходимо да го правят. и тук не говоря за безумното и безогледно използване на изображенията – през годините приятели са ми “докладвали”, че моя картина е използвана я като модел за гоблен, я копирана едно към едно и в продажба, я в логото на някой апокрифен сайт. не, аз говоря за ежедневното масово споделяне на картини в социалните мрежи, придружени от разни мъдри мисли, цитати или стихове, без да се посочи името на художника.
наскоро ужасно много ме ядоса използването на картина на Ана Разумовская за корица на събитие във виден софийски клуб и никъде не видях име на автора (а и някак дълбоко се съмнявам, че тя е била контактната, за да даде разрешение, дано да греша).

моля цитирайте имената на художниците (фотографите). зад тези изображения стои труд, стоят идеи, стоят разходи, а посочването на име и/ или сайт не коства никакво усилие. ако не знаете името на художника, посочете именно това – все някой ще знае и ще коментира. това би била една уважителна практика. благодаря ви.

P.S. не бих искала да генерализирам – има хора, които непрекъснато ми пишат дали бих разрешила публикуването на моя картина – и слава богу, посочват автор и сайт. благодаря им и на тях.

на снимката: идеен проект на “Великолепие в тюркоаз”, автор Александрина Караджова, www.acrista.com
ето, толкова е просто 😉

“33 Artists in 3 Acts”

в моите представи изкуството винаги се дели да два основни вида: онова, което е естетически издържано, емоционално наситено и чистосърдечно потребявано от голяма група ценители и онзи другият арт, който има претенция за величие и струва милиони, защото някой (съвсем сигурно, експерт) е подшушнал на едни хора с пари, че това е изкуство и че в него си струва да се инвестира. аз лично нямам проблем с това, кой какво нарича изкуство и за колко успява да го продаде (всичко, което е някакъв вид себеизраз, е, явно в това число крави във формалдехид, черепи с диаманти, смачкани кенчета от кока-кола, керамични семки с числеността на китайския народ, че дори екскременти в консерва), аз имам проблем единствено, когато претенцията за величие отрича стойността на онзи първи тип изкуство, само защото Прочети повече “33 Artists in 3 Acts”

“Жените говорят”

поговорихме си с Анета Савова от Успешни жени за нещата от живота… то за какво ли стигат 20 минути, но поне сложихме началото на интересни теми…

Артистичен следобед с Acrista from Aneta Savova on Vimeo.

за кариерния път и промените по него…

Лили Георгиева, която консултира дамите как да създадат ясна визия за кариера, носеща радост и удовлетворение, ме покани да си поговорим за кариерния път и промените по него. ето какво се получи:

„Здравей, Алекс. Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя?“

Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната и динамична среда, а с времето ставаше все по-сериозно занимание: успоредно движех проекти, изложби, рисувах вечер след работа или през уикенда. С годините и смяната на компаниите започнах да намирам все по-малко смисъл в “дневната” работа, нещо повече – фрустрацията нарасна до размери, които трудно се тушираха от “удовлетворението от предизвикателството да се справиш” или от заплатата и ми стана ясно, че предстоят сериозни промени.”

цялото интервю може да прочетете на сайта на Лили Георгиева >>