минимализъм

колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално.
фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес. сигурно в предишен живот съм живяла в самурайска Япония или някъде в Скандинавието. за мен малкото неща означават чисто съзнание, въздух и фокусиране. и елегантност.

след като изгледах няколко от материалите на Мат и след 10 години живот на едно и също място, реших да обявя декември за месец на освобождаването и всяко ъгълче ще бъде преровено, премислено и прочистено. keep it simple.

p.s. в този ред на мисли започнах и голямото-онлайн-разчистване: нюз фийда ми във ФБ е сведен до минимум чрез скриване на всичко ненужно и unfollow на 80% от страниците, придобити мимоходом през годините; в Youtube unfollow на всичко, което така или иначе ще достигне до мен (тук има един тънък момент, че се абонирам за някой канал супер ентусиазирана и никога не успявам да изгледам архива, защото го оставям за “после” и… се абонирам за следващия канал и … това го наричам синдром на онлайн лакомията – още и още и още, просто защото … ни заливат с още (ако позволиш). минимализъм онлайн = по-пълноценен живот офлайн и доста по-свеж мозък. да, може и да пропусна нещо, голяма работа 😛

WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. после влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. за да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо. ето част от нещата, които дискутирахме в нашия панел (в който си партнирахме с Лидия Русева, Ръководител полети (в средата), тук споделям само моите отговори).

Прочети повече WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

“Жената, която създадох”

зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея.
с чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като дар, с който се докосваш до непознатите страни, преживяванията, опита на човека, който пише.
всички ние носим драмите на личния си път, но малцина са смели достатъчно, за да споделят открито. винаги съм респектирана от това, защото моят собствен филтър все още е твърде ситен и премълчавам твърде много (но това е история за друг път..).

ето малка част от страниците с подгънати ъгълчета, в които се разпознах:

“(…) Запомни усещането, когато въпреки страха, ти си направила крачка или две. Действа като наркотик за увереност и повдигане на планини.
Запомни, че ако те е страх и в крайна сметка не действаш – не е фатално. Това не означава, че Прочети повече “Жената, която създадох”

Лили Георгиева – “Oт любов към себе си”

познавам Лили отпреди доста години, още преди тя да се занимава с консултантска дейност и донякъде, макар и по-отстрани, имах възможност да наблюдавам нейната собствена трансформация, лична и кариерна промяна.

снимка: Павел Стефанов

при мен професионалната промяна настъпи преди да има към кой да се обърна за помощ, по метода на опита и грешката и се радвам, че сега десетки жени ще преминат малко по-безболезнено през процеса. ще им помогне Лили и нейната настолна книга за кариерна промяна “От любов към себе си”. в нея освен практическите насоки, безценни са истинските истории на 30-тте смели дами, които споделят своя път през смяната на професионалното поприще (моята история ще намерите на стр. 190 🙂 ).

вечерта след премиерата, когато 5 от дамите, включени в “От любов към себе си”, се представиха и споделиха вълнуващ опит, си помислих как всяка от нас, участници в книгата, има материал да напише отделна книга за пътя, изминат в желанието да прави това, което обича. независимо от трудностите и цената. посланието от сцената от вечерта на представянето: не се страхувайте да правите промени, дори проактивно, слушайте какво ви казва сърцето и смело напред!

ако още не сте се сдобили с книгата, можете да я поръчате на сайта на Лили: http://lilliegeorgieva.com/book/

ако искате да я следвате във фейсбук: https://www.facebook.com/lilliegeorgieva

снимка Павел Стефанов

Tim Ferriss talks to Marie Forleo

oh, man… дълъг, смислен, проникновен и много докосващ разговор на Мари Форлео с Тим Ферис. за бизнес нещата е ясно, но съм истински впечатлена и респектирана от смелостта и непринудеността, с която споделя толкова, толкова лични неща…

Unless your goals are specific you won't achieve them. Unless your fears are very specifically defined you cannot overcome them.
You are never going to get the serious stuff done if you are serious all the time.
If you try to make something that everyone is going to like, you're going to make something nobody's going to love.

You have to figure out a way to love yourself to love other people fully.