фокусиране над същественото

след като припознах минимализма като (желан) начин на живот, беше просто въпрос на време да попадна на другата философия от подобен характер – есенциализма. нейният “идеолог” и автор на книгата “Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less” Грег Макюън споделя основните й идеи в доста интервюта и с много чувство за хумор, но аз лично си харесах това, което публикувам по-долу, защото ме заинтригува приложението на essentialism-a и в професионалния живот, не само като средство за личностно развитие.

общо взето идеите са следните:

  • елиминиране на несъществените неща
  • фокусиране над същественото (за нас като личности и като компания)
  • дисциплиниран стремеж към “по-малко”, но “по-качествено”
  • ако нещо не е категорично Да, то е категорично Не
  • ако сам не приоритизираш живота си, някой друг ще го прави вместо теб!

а защо успехът е лош учител ще разберете от презентацията 🙂

Image by Sofie Zbo?ilov? from Pixabay

свръхчувствителност

винаги съм смятала, че чувствителността ми не е слабост (въпреки че понякога може да е твърде досадна и усложняваща живота), напротив – възприемала съм я като дар, който ми дава възможност да улавям най-фините трептения на света, и с това – да го усещам и разбирам по-добре и да го интерпретирам красиво в нещата, които създавам.

с напредване на годините обаче установявам, че някъде по пътя чувствителността ми (да не се бърка със срамежливост) се е изострила до свръх-сензитивност, която от дар, на моменти се превръща в истинско проклятие… всичко, което останалите хора възприемат като шум, вибрации и обща атмосфера, аз възприемам в пъти по-силно и по-дълбоко. градските шумове, безкрайните клаксони, тиктакането на часовник в тишината, и най-тъничкото жужене, говоренето на висок глас по телефона – на моменти всичко това е като жигосване – уморява ме, обсебва ме, отнема ми възможността да се фокусирам и имам нужда буквално да се скрия в звукоизолирано помещение, без всякакъв достъп на външния свят вътре.

много пъти съм питала дали това е някаква форма на невроза (щом дори пърхащите гълъби ми причиняват стрес :)), но когато попаднах на това видео, с радост установих, че не съм само аз луда 🙂

“It’s both a blessing
and a curse
to feel everything
so very deeply.”

Image by Free-Photos from Pixabay

“Dream, Girl” разговаря с Marie Forleo

в неособено продуктивни периоди, когато се чувствам безпосочна и като на плаващи пясъци, е истинско малко чудо да попадна на толкова лично, вдъхновяващо, смислено и окриляващо интервю.

*photo image is a video still, copyright belongs to its rightful owners

минимализъм

колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално.
фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес. сигурно в предишен живот съм живяла в самурайска Япония или някъде в Скандинавието. за мен малкото неща означават чисто съзнание, въздух и фокусиране. и елегантност.

след като изгледах няколко от материалите на Мат и след 10 години живот на едно и също място, реших да обявя декември за месец на освобождаването и всяко ъгълче ще бъде преровено, премислено и прочистено. keep it simple.

p.s. в този ред на мисли започнах и голямото-онлайн-разчистване: нюз фийда ми във ФБ е сведен до минимум чрез скриване на всичко ненужно и unfollow на 80% от страниците, придобити мимоходом през годините; в Youtube unfollow на всичко, което така или иначе ще достигне до мен (тук има един тънък момент, че се абонирам за някой канал супер ентусиазирана и никога не успявам да изгледам архива, защото го оставям за “после” и… се абонирам за следващия канал и … това го наричам синдром на онлайн лакомията – още и още и още, просто защото … ни заливат с още (ако позволиш). минимализъм онлайн = по-пълноценен живот офлайн и доста по-свеж мозък. да, може и да пропусна нещо, голяма работа 😛

WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. после влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. за да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо. ето част от нещата, които дискутирахме в нашия панел (в който си партнирахме с Лидия Русева, Ръководител полети (в средата), тук споделям само моите отговори).

Прочети повече WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018