Брит – Мари беше тук

определено не бие Баба по хумор, напротив, малко по-мрачна е (нормално, все пак става дума за Брит-Мари), но отново те предизвиква да я изчетеш на един дъх.  и да заживееш с ежедневието на опоскания от кризата Борг. и да симпатизираш на промените в живота.

“Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да прикрива поне дотолкова, че гостите да не я забелязват. Но един ден някой премества въпросната мебел, без да пита, и Прочети повече Брит – Мари беше тук

Cheryl Strayed on Marie Forleo

ако сте гледали филма Wild с Рийс Уидърспуун, то Шерил Стрейд няма да ви е съвсем непозната. филмът е създаден по нейната едноименна автобиографична книга, която след това е последвана от още няколко. Шерил гостува на Мари Форлео с един емоционален, мъдър и докосващ разговор:

“Баба праща поздрави и се извинява”

обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. след като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. пък уж е книга за Елса, която е на 7. ама хайде да не я разказвам. само силно я препоръчвам. а аз абсолютно обмислям да я всмукна за втори път.

“Баба и Елса често гледаха вечерните новини заедно. От време на време това подтикваше Елса да пита баба защо възрастните правят толкова много идиотщини. Баба отвръщаше, че това е така, защото възрастните като цяло са хора, а хората като цяло са гадняри. Елса възразяваше, че логиката й е непоследователна, защото покрай всички идиотщини, възрастните всъщност са отговорни и за множество хубави неща. Като космическите полети, ООН, ваксините и ножовете за сирене например. Тогава баба казваше, че цаката на живота е в това, че почти никой човек не е изцяло гадняр, но и почти никой не е изцяло негадняр. Трудното е единствено да се опитваш да се придържаш възможно най-много към “негаднярската” част.”

“Loosing my Virginity”

малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. докато четях “Loosing my Virginity” (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото “Как изгубих наивността си”, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! после обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън. книгата е разказана в първо лице и звучи като дневник. изключително впечатляващи и зареждащи петстотин страници – точното четиво за началото на нова година.

“(…) Времената се бяха променили и имахме 500 милиона лири в банката. Но не вярвах, че трябва да остават там.
На този етап можех, разбира се, да се оттегля и да съсредоточа енергията си върху това да се науча как да рисувам акварели или как да бия мама на голф. Не беше обаче, и все още не е, в природата ми да го направя. Хората ме питат “Защо не се позабавляваш вече?”. Но пропускат най-важното. На мен ми е забавно и така. Забавлението е в основата на начина ми да правя бизнес и винаги е било ключово за всичко, което правя. Повече от каквото и да било друго, забавлението е тайната на успеха на Върджин. Наясно съм, че идеята, че бизнесът е забавен и творчески, противоречи на всички конвенции и определено не се преподава по този начин в училищата, където “бизнес” означава яко зубрене, много “амортизационни постъпления” и “настояща нетна стойност”.
Макар че често ме карат да дефинирам бизнес философията си, едва ли някога ще го направя, защото не смятам, че тя може да се преподава и използва като някаква рецепта. Няма необходими продукти, нито техники, които да гарантират успех. Има системи, които, ако се следват, могат да осигурят продължителността на бизнеса, но не могат да стоят в основата на успеха му и да бъдат затворени в шишенце от парфюм. Не е толкова просто: за да успееш, трябва да си в центъра на събитията; ще паднеш, докато тичаш: но ако имаш добър екип и повече от полагащия ти се късмет, може и нещата да проработят. Със сигурност обаче не може да се гарантира, че ще се получи, ако използваш формулата на някой друг.

“Make good art”

“So, be wise. And if you cannot be wise, pretend to be someone who is wise, and then just behave like they would.”

“Go and make interesting mistakes, make amazing mistakes, make glorious and fantastic mistakes. Break rules. Leave the world more interesting for your being here.”

“I hope you’ll make mistakes. If you’re making mistakes, it means you’re out there doing something.”

“The one thing you have that nobody else has is you. Your voice, your mind, your story, your vision. So write and draw and build and play and dance and live as only you can. The moment Прочети повече “Make good art”