“География на блаженството”

Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина…
книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. “пътуването” ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно.

Бутан
“Накрая, след като изчакваме “известно време”, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора. Остри завои, стръмни спускания (без всякакви защитни мантинели) и един шофьор с желязна вяра в прераждането – комбинация, която не е за хора със слаби нерви. По бутанските пътища няма да откриете атеисти.”

“В Бутан пътищата не подчиняват на себе си природата, а точно обратното – природата ги подчинява и те послушно следват всичките й прищявки, като се гънат и криволичат из планините в серия от безкрайни серпантини, спускания и изкачвания. Намирам това за крайно медитативно. В продължение на около десет минути. После усещам, че започва да ми се гади. Сега вече знам как се чувстват чифт чорапи в центрофугата. Не е за чудене, че Прочети повече “География на блаженството”

Tim Ferriss talks to Marie Forleo

oh, man… дълъг, смислен, проникновен и много докосващ разговор на Мари Форлео с Тим Ферис. за бизнес нещата е ясно, но съм истински впечатлена и респектирана от смелостта и непринудеността, с която споделя толкова, толкова лични неща…

Unless your goals are specific you won't achieve them. Unless your fears are very specifically defined you cannot overcome them.
You are never going to get the serious stuff done if you are serious all the time.
If you try to make something that everyone is going to like, you're going to make something nobody's going to love.

You have to figure out a way to love yourself to love other people fully.

Брит – Мари беше тук

определено не бие Баба по хумор, напротив, малко по-мрачна е (нормално, все пак става дума за Брит-Мари), но отново те предизвиква да я изчетеш на един дъх.  и да заживееш с ежедневието на опоскания от кризата Борг. и да симпатизираш на промените в живота.

“Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да прикрива поне дотолкова, че гостите да не я забелязват. Но един ден някой премества въпросната мебел, без да пита, и Прочети повече Брит – Мари беше тук

Cheryl Strayed on Marie Forleo

ако сте гледали филма Wild с Рийс Уидърспуун, то Шерил Стрейд няма да ви е съвсем непозната. филмът е създаден по нейната едноименна автобиографична книга, която след това е последвана от още няколко. Шерил гостува на Мари Форлео с един емоционален, мъдър и докосващ разговор:

“Баба праща поздрави и се извинява”

обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. след като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. пък уж е книга за Елса, която е на 7. ама хайде да не я разказвам. само силно я препоръчвам. а аз абсолютно обмислям да я всмукна за втори път.

“Баба и Елса често гледаха вечерните новини заедно. От време на време това подтикваше Елса да пита баба защо възрастните правят толкова много идиотщини. Баба отвръщаше, че това е така, защото възрастните като цяло са хора, а хората като цяло са гадняри. Елса възразяваше, че логиката й е непоследователна, защото покрай всички идиотщини, възрастните всъщност са отговорни и за множество хубави неща. Като космическите полети, ООН, ваксините и ножовете за сирене например. Тогава баба казваше, че цаката на живота е в това, че почти никой човек не е изцяло гадняр, но и почти никой не е изцяло негадняр. Трудното е единствено да се опитваш да се придържаш възможно най-много към “негаднярската” част.”