“Жената, която създадох”

зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея.
с чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като дар, с който се докосваш до непознатите страни, преживяванията, опита на човека, който пише.
всички ние носим драмите на личния си път, но малцина са смели достатъчно, за да споделят открито. винаги съм респектирана от това, защото моят собствен филтър все още е твърде ситен и премълчавам твърде много (но това е история за друг път..).

ето малка част от страниците с подгънати ъгълчета, в които се разпознах:

“(…) Запомни усещането, когато въпреки страха, ти си направила крачка или две. Действа като наркотик за увереност и повдигане на планини.
Запомни, че ако те е страх и в крайна сметка не действаш – не е фатално. Това не означава, че Прочети повече “Жената, която създадох”

“Така го правят датчаните”

попаднах на презентация на Хелън Ръсел преди няколко години, докато ровех из Youtube за живота по скандинавието. тя е британски журналист, на който се налага да се премести за 1 година в Дания, след като съпругът й получава предложение за работа в Lego. така се ражда и първата й книга “The Year of living danishly”.

отдавна подозирам, че с мъжа ми имаме нещо скандинавско в нас (минимализма, чувството за естетика, любовта към изчистения и модерен дизайн, уважението към естетиката и в обществена среда (което у нас уви е кауза пердута), инстинктивното постигане на толкова популярното вече hygga – домашен уют с няколко свещи и топло одеалце), затова с огромна радост установих, че са издали у нас книгата със заглавието “Така го правят датчаните”. първата една трета погълнах почти наведнъж, като се спирах почти насила, за да удължа удоволствието. тя пише с така любимата ми комбинация от самоирония и чувство за хумор, и преплита истински преживявания с факти от изследвания и интервюта с реални хора.
ясно е, че не е само цветя и рози в Дания, но пък колко различен и интересен за обследване свят! in the must-travel-wish-list!

И така, дали толкова известната датска естетика би могла да влияе върху настроението на нацията? Чудех се. Или да не би всички те да имат високи нива на допамин вследствие на консумацията на всички тези сладкиши?
От образованието до околната среда, от генетиката до гинекологичните столове (наистина) и от семейството до храната (говоря сериозно, опитвали ли сте прясно изпечени сладкиши от Дания? Те са много вкусни. Как тогава датчаните да не бъдат възхитени от живота си?) – реших, че ще започна да откривам ключа към постигане на щастие във всяка област на съвременния живот. Всеки месец ще научавам нещо ново и съответно ще променям собствения си живот. Бях започнала лично и професионално търсене, за да разбера какво е накарало датчаните да се чувстват толкова страхотно. Надявах се резултатът да бъде план за живот, изпълнен с удовлетвореност. Проектът “Щастие” беше започнал.”

Лили Георгиева – “Oт любов към себе си”

познавам Лили отпреди доста години, още преди тя да се занимава с консултантска дейност и донякъде, макар и по-отстрани, имах възможност да наблюдавам нейната собствена трансформация, лична и кариерна промяна.

снимка: Павел Стефанов

при мен професионалната промяна настъпи преди да има към кой да се обърна за помощ, по метода на опита и грешката и се радвам, че сега десетки жени ще преминат малко по-безболезнено през процеса. ще им помогне Лили и нейната настолна книга за кариерна промяна “От любов към себе си”. в нея освен практическите насоки, безценни са истинските истории на 30-тте смели дами, които споделят своя път през смяната на професионалното поприще (моята история ще намерите на стр. 190 🙂 ).

вечерта след премиерата, когато 5 от дамите, включени в “От любов към себе си”, се представиха и споделиха вълнуващ опит, си помислих как всяка от нас, участници в книгата, има материал да напише отделна книга за пътя, изминат в желанието да прави това, което обича. независимо от трудностите и цената. посланието от сцената от вечерта на представянето: не се страхувайте да правите промени, дори проактивно, слушайте какво ви казва сърцето и смело напред!

ако още не сте се сдобили с книгата, можете да я поръчате на сайта на Лили: http://lilliegeorgieva.com/book/

ако искате да я следвате във фейсбук: https://www.facebook.com/lilliegeorgieva

снимка Павел Стефанов

“География на гения”

макар че “География на блаженството” ми хареса повече, все пак с удоволствие последвах Ерик Уайнър в търсенето на отговори, защо на определени места и в определено време се раждат гении и какво обуславя изблиците на креативност в различни точки на света.

Геният е в простотата: Атина

“В една държава се развива онова, което е на почит в нея.” – Платон

Геният не е нищо ново: Ханджоу

“В юдео-християнската традиция е възможно (всъщност даже е достойно за възхищение) нещо да бъде сътворено ex nihilo, от нищото. Така Бог създал света, към това се стремим и ние, хората. В съответствие с този мироглед, човекът на изкуството (или архитектът, или програмистът) създава творение, несъществувало до този момент. Актът на съзидание, също като потокът на времето, е линеен. Творецът започва от А и напредва – на пресекулки, с много почивки за кафе Прочети повече “География на гения”

“География на блаженството”

Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина…
книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. “пътуването” ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно.

Бутан
“Накрая, след като изчакваме “известно време”, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора. Остри завои, стръмни спускания (без всякакви защитни мантинели) и един шофьор с желязна вяра в прераждането – комбинация, която не е за хора със слаби нерви. По бутанските пътища няма да откриете атеисти.”

“В Бутан пътищата не подчиняват на себе си природата, а точно обратното – природата ги подчинява и те послушно следват всичките й прищявки, като се гънат и криволичат из планините в серия от безкрайни серпантини, спускания и изкачвания. Намирам това за крайно медитативно. В продължение на около десет минути. После усещам, че започва да ми се гади. Сега вече знам как се чувстват чифт чорапи в центрофугата. Не е за чудене, че Прочети повече “География на блаженството”