“A Star is born”

една дума имам за този филм: СТРАСТ.
във всичките й форми и проявления.

сигурно съм гледала версията с Барбра Стрейсънд. не я помня.
версията на Брадли Купър е смела, откровена, истинска, силна. нея със сигурност ще запомня.

Лейди Гага (Stefani Joanne Angelina Germanotta, сигурно малко хора знаят името й) е живото доказателство за пластовете, които трябва да белиш, да белиш, докато достигнеш до истинското, до същината на таланта..
химията между тях е осезаема. преди да гледам филма бях озадачена от начина, по който той я гледаше по интервютата. сега не съм..

енергията, която влагаме, за да съзиждаме… и обратния й знак, който ни помита.
и любов – за експлозивна сплав между двете…

а саундтракът кърти. има го в spotify.

… и една идея, която се завъртя из главата ми, докато я “откриваха”. кому е нужно да “откриваш” някого, само за да го превърнеш впоследствие в поредния продукт като всички останали, само, защото това се продава?…

“Whitney”

в началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас…
каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… и както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си ли свършиш вътрешната работа, не правиш ли това, което е най-добро за теб, не знаеш ли кой си, светът, известността, медиите и / или отровата на собственото ти семейство, и най-вече неумението да си в мир със себе си, те довършват.

“Корсар”

снимков материал: Софийска опера и балет

напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след “Пахита” и “Жизел”, без никакво колебание се озовах на “Корсар”. въпреки че “Жизел” беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, “Корсар” дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.

Прочети повече “Корсар”

“Amy”

огромният талант идва с огромен натиск. когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… “Ейми” е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… но я е лишила от силата да го понесе и развие. гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… много пъти съм се питала дали всички твочески личности се “хранят” от драмата и Ейми ми се струва класически случай. жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на Прочети повече “Amy”

Balazs Havasi

поредно музикално попадение сред подсказаните от Youtube: Balazs Havasi. първият клип с негова музика така ме отвя, че първо се абонирах, за да не пропусна нови неща, после се разрових да видя кой е всъщност е Havasi. унгарец, пианист, композитор, с класическо музикално образование, който обаче е далеч от клишетата за този тип музикант – освен, че тренира тай бокс и изглежда по-скоро като рок звезда, успява и с впечатляваща бързина да изтръгне от пианото звуци с такава неподозирана мощ, че си погълнат, пометен, екзалтиран и зареден едновременно.