разказница на истории

какъв по-хубав подарък за рождения ми ден тази година от появата на бял свят на едно дълго чакано видео!
в него ще видите фрагменти от живота ми като художник, снимани през последните четири години, както и картини от този период. видео материалът е на английски, затова в този пост споделям българския текст.

Да създам една картина за мен означава да разкажа история. Затова и мисля за себе си като за Разказница на истории. Това са истории за нежност и страст, за тъга и копнеж, за очакване и любов.

Хората често споделят колко очаровани са от изумителното съчетание на крехкост и сила, излъчвани от женските образи в моите картини. За мен тази комбинация е нещо естествено. Аз самата съм изящна и чувствена жена и съумявам да вплета в картините си цялата гама от силни емоции, които преживявам.

За мен жената е начало, муза, великолепие. Женското лице, женската фигура, са Прочети повече разказница на истории

размисли пред камината

отново пред камината. след една шеметна, възторжена, но и безкрайно уморителна седмица на изложбено откриване, срещи и разговори с хубави хора, физическа преумора от опаковане и разнасяне нагоре надолу и напред назад на картини и тонове каталози, е време за заслужено поемане на въздух. докато се взирам в хипнотизиращите пламъци, се сещам за скорошната статия на Ани за нейните 101 благодарности за тази година и без да искам започвам наум да изброявам моите… далеч не са сто и една, но са все хубави 🙂

acristacafe_thanks_2016_

благодарна съм
– за димящото кафе сутрин, което е моята медитация и вътрешна “оперативка” сутрин
– да се събудя на село и слънчевите лъчи да прозират през златистите завеси, които майка ми е ушила преди бог знае колко години и тази светлина да е най-оптимистичното начало на деня, което мога да си представя…
– да събирам орехи докато почиствам листата на любимото ми дърво в началото на декември и с удивление да приемам даровете на природата, скрити сред замръзналата трева
благодарна съм
– да имам човек до себе си, ама като моя човек.
– че изпълних всички цели за тази година (с изключение на една, която става приоритетна за догодина) и с кеф да изхвърля листчето със задрасканите цели.
– за клиентите, които ме намират и ме трогват с доверие, подкрепа и приятелство
благодарна съм
– да видя израстването си в един единствен поглед по време на откриването на изложбата и този възторг да е награда за всичкото усилие, труд, напрежение, съмнения, и дисциплина през последните две години
– да се впускам надълбокото в себе си и разбирайки се все по-добре, да разбирам и света мъничко по-добре
– да се уча, всеки ден. непрекъснато. с желание.
– да привличам хубави, качествени, стойностни и интересни хора в живота ми
благодарна съм
– да имам приятели, с които светът е едно по-прекрасно място
– че мога да мечтая
– за билетите за Испания, които вече са резервирани за пролетта
– за новите картини, които вече се заформят в главата ми
благодарна съм
– за огъня в камината и в сърцето
– за тишината, когато успея да я постигна

за този миг
благодарна съм.

acristacafe_thanks_2016

предисторията на “Изящна и огнена”

всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
историята на “Изящна и огнена” започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. в хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.

уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради трайно влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. създаването на идейните проекти за нея започна в началото на 2015, а работата по платната – юли 2015. процесът беше бавен поради много фактори – лични изпитания, които ме изваждаха на няколко пъти с месеци от интензивната работа, естеството на материала, големината на платната, сюжетите, търсенето на подходяща музика и текстове за всяка картина, изпълняваните междувременно поръчки, необходимостта от физическа и психическа почивка…

acristaart_soloexhibition_onblog1

когато един проект се проточи дълго във времето, на моменти някак изгубваш вяра, че изобщо ще се случи. струва ти се едно такова имагинерно, краят му не се вижда… тогава безценна подкрепа ми оказваха клиентите, които не само ме окуражаваха, но и пожелаваха да притежават картините, виждайки ги в още незавършен вид в ателието. всъщност като се замисля, това е едно от най-ценните признания за стойността на нещата, които създавам. безкрайно съм им благодарна!

“Изящна и огнена” е най-дълго подготвяната от мен изложба досега и макар на моменти мъчително бавен, процесът ми достави огромно удоволствие. предизвикателството, което поставих пред себе си, беше да бъде изцяло “маслена” (надявам се тези от вас, които ме познават предимно като пастелист, да бъдат приятно изненадани), а колкото до сюжетите и до заглавието, достатъчно е да добавя отпред едно Аз съм… и това обяснява всичко :).

като съпровод на изложбата от средата на миналата година снимахме и видео кадри, които постепенно се надиплят в колоритен разказ за работата ми с маслото. като казвам снимахме имам предвид целодневни фото сесии, които обръщаха ателието с краката нагоре, а за да е “по-гадно”, с Ния мъкнахме стативи и осветление в ателието за рамки и в парка, и на други места. монтажът пък е една съвсем отделна категория забавление, което отнема часове и часове подбор на музика, запис на текст (след като си го измислил) и къртовска работа пред екрана до постигане на желания резултат.

какво още да споделя “от кухнята” – подготовката за каталога. за да създадеш такъв, е нужно да събереш качествен материал от картини, а в моя случай – и дълго да подготвяш подходящите текстове за него, защото ми се иска хората, които го разгръщат,  да усетят какво ме е вълнувало, докато съм рисувала, да “влязат” за малко в главата на един художник и да почувстват емоцията, която го движи. кампанията по финансирането на каталога чрез crowdfunding е поредното предизвикателство, като съм водена изцяло от идеята, че независимо от крайния резултат, ще науча нещо ново.

…еуфорията по създаването винаги е огромна. накрая всичко се смесва: напрежение, възторг, стрес, благодарност, удовлетворение, умора… но както споделям в един от текстовете в каталога: вярвам, че съм открила призванието си, а тогава всичкото всичко по пътя си струва.

запазете си вечерта на 1 декември, от 19:30 ч нататък, когато ще е откриването на изложбата в галерия The Art Foundation, в центъра на София, ул. Дякон Игнатий 19.
още детайли – в сайта или в събитието във FB.

и накрая: посвещавам тази изложба на моя баща, който ни напусна миналата есен, докато течеше подготовката на картините за изложбата. надявам се да ме гледа отнякъде и много да ми се радва.

acristaart_exhibitiondelicateandpassionate_on-blog

а ето и един среднощен разговор в “Нощен хоризонт” за изложбата, каталога и разни други хубавини, който се случи на 25 ноември:

Carnival of Rust

понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. ей това е то вдъхновението. понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен.

спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на една песен на Poets of the Fall, та споделям и нея: