The Last Word

мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира “незабравима”.

“You don’t make mistakes. Mistakes make you.”

exquisite pieces of art

отдавна не съм имала пост за изкуство, затова сега ударно споделям трима творци, които създават много различни неща, но ме впечатлиха с изящност и внимание към детайла. произведенията им са толкова красноречиви сами по себе си, че не се нуждаят от думи.
без да се замисля, не бих отказала и тримата да присъстват в дома ми.

флоралната керамика на Vanessa Hogge:

ефирните акварели на Yuko Nagayama:

епичните скулптури на Kris Kuksi:

images copyright belongs to the rightful owners

Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

This beautiful fantastic

приказен, забавен и докосващ. напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. и най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.

Gifted

абсолютно прекрасен. не само, защото Крис Евънс ми е любимец. просто химията му с това невероятно момиченце е неописуема, а историята – докосваща и замисляща.  дано на никой родител да не му се налага да избира между гения и “нормалния” живот.