Тасос през септември

Плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона.

Затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх.

Имам чувството, че сме последните българи, които за първи път стъпват на острова. Затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк.

Насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска кристални води в пълните със съкровища брегове. Пейзажът наоколо е леко объркващ – планинската част омайва и подвежда сякаш ту си в Латинска Америка, ту някъде в Азиатската джунгла и само долитащата отнякъде музика ти подказва, че си в Гърция.

Тасос е съвършено място за “извън сезона” – празни плажове, спокоен лъкатушещ път, приветливи и колоритни собственици на ресторантчета (като Макис от The Coast в Потос), изобщо пълен покой.

Специални благодарности на Цвети, която всеки път така подробно описва пътешествията на семейството, че ме “запали” най-после да избера Тасос. Равносметката е тотално зареждане на батериите + тонове бели камъни (камънакис ;о) и екзотични морски дарове, наловувани от гмурканията край скалите. Следващата дестинация – Милос.