театър

“Развратникът”

“Как могат да се дават вечни обещания в един преходен свят – възкликва философът Дидро, който е главният герой в пиесата на Ерик-Еманюел Шмит. Ако продължим в този дух, можем да попитаме какво въобще си струва да се прави, при положение че всичко е така нетрайно. Столетия наред човек се опитва да намери стабилна, непроменлива основа, върху която да гради живота си, постоянен център, в чиято орбита да установи неговия смисъл. Това усилие обаче често прераства в обикновен фанатизъм и нищо повече. Но спасение ли е фанатизмът? И ако не е, какво друго ни остава? Да се отдадем на униние и мъка? Не.

Можем да бъдем парадоксално смели и да прегърнем превратната съдба, да не осъждаме промените, да иронизираме успехите, да не се потискаме от провалите и да вярваме в истината на смеха и целувките. Спектакълът, който имах удоволствието да режисирам, ни окуражава в тази посока.”

Това са думи на режисьора Стоян Радев от анотацията на постановката “Развратникът”.

Всичко ми хареса в нея: и сценографията, и балансираната актьорска игра, и сериозната тема, умело поднесена с комични ситуации, музиката и дори тишината (така необходима, за пълната наслада от играта). Отдавна не бях посещавала театър София, но се радвам, че се “завърнах” точно с “Развратникът”. А на Ерик – Еманюел Шмит вече определено съм му почитател.

Снимков материал: Театър София