книги и цитати,  разпилени

От хаоса мога чудеса да сътворя.

Спомням си преди месеци, когато слизайки надолу от харамийската пещера – потна, кална и ожулена, ме осени усещането, че съм безкрайно жива. Неописуеми са тези мигове. Силни, с неповторимото опровержение на собствените ти съмнения, дали можеш, дали трябва.. Сега, два дни преди “голямото събитие” на една идея, която се роди преди повече от година, се въртя в центрофугата на такава шеметна инерция, че животът струи от мен и аз струя през него… Струва ми се, че именно в такива периоди осъзнаваш с цялата си същност Смисъла, който влагаш в нещата, които правиш. Смисълът да творя на всички нива, не само когато рисувам, а когато, в края на безумен ден, подаря картина, и усмивката отсреща е искрена и топла. Смисълът, да получиш мейл с много удивителни, натежали от възхита от чистия факт че някой създава красота. Смисълът, да си в мир със себе си, защото знаеш, извън всички показности, правила и изисквания, даваш на-доброто, та чак и отвъд. С чаша горещо мляко с мед в ръце, на Оливер Шанти и свещи, се опитвам да потуша дивия вик отвътре, че ми се реве от усилия, балансиране, умора. Става ми неимоверно комично, когато вчера ми се заявява: добре че си ти да помагаш, иначе да съм умряла. Хубава работа: 40 кг-ва опора :о))). И все пак съм добре. По-спокойна отвсякога. Това е спокойствието, което идва, когато затваряш кръга. Когато си започнал нещо и никой не е вярвал, че ще го доведеш докрай, а ти успяваш. Въпреки всичко. Книгата, която най-после държа в ръце, ме изправи на крака от нищото. Благодаря ти, устрем. Вкопчването наистина може да е полезно понякога.

от хаоса мога чудеса да сътворя:
снежинка, пламък, вятър, топлина.
ако поискам морската усмивка,
ако докосна – лъч от светлина.