театър

“Вечеря за тъпаци”

“Всеки от нас в определен момент е кретен, дебил, тъпак или луд. С други думи, нормалният човек е този, който в разумно съотношение съдържа в себе си всички тези съставки, тези чисти типове.
Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртяща се врата срещу движението.
Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Той е от видовете, които са на път да изчезнат, главен носител на буржоазните добродетели.
Тъпакът не греши никога в поведението си. Греши в разсъжденията. Тъпакът е изключително опасен. дебилът веднага си личи, да не говорим за кретена, докато тъпакът разсъждава почти като нас, само с незабележимо отклонение.
Лудият също веднага се разпознава. Той е тъпак, който не знае триковете. Тъпакът се мъчи да докаже своята теза, има изкривена логика, но все пак има логика. Докато лудият изобщо не се интересува от логиката, действа с къси съединения. За него всичко доказва всичко. Той притежава своя идея-фикс и всичко, което му попадне, е добре дошло, за да я потвърди. Лудият се разпознава по свободата, с която се отнася към задължителните доказателства, по лекотата, с която получава просветления. И може би ще ви се стори странно, но рано или късно заговаря за Тамплиерите.”

Постановката е толкова яка, че не устоях на изкушението да цитирам горния текст от програмата :о). Докато гледаш Вечеря за тъпаци, се заливаш от смях, а после, като отшуми хумора, и се сблъскаш с поредната тъпотия, се сещаш за написаното, та поне малко да ти олекне от факта, че и за най-голямата простотия има някакво обяснение, стига да го търсиш, разбира се :о)))