театър

Абсурден смях в 199

Третата постановка за този месец – Старицата от калкута.
Държа да отбележа, че този спектакъл не е за всеки.
След края му имаше коментари, че “театърът вече не е култура”, а противно на това по време на постановката имаше цели редове, които се заливаха от смях (от онзи, заразителния, дето предизвиква разсмиване у самите актьори, а това прави нещата още по-истерично комични).
Още като прочетеш анонса на Старицата и ти става ясно, че всъщност нищо не ти е ясно. Спектакълът представлява скечове на абсурдни ситуации, на моменти безумно смешни. В такива се озоваваме всеки ден, само дето обикновено не ни е смешно. Играта е брутална. Всъщност си мисля, че дори е гениална, защото изричайки вулгарни, абсурдни и на моменти абсолютно безсмислени думи, актьорите на сцената правят невероятни изпълнения. Макар да гледах някои от скечовете с напълно сериозно изражение, примесено с добре познатото учудване тип WTF??, се забавлявах най-вече поради факта, че гледах нещо различно.