разказница на истории

какъв по-хубав подарък за рождения ми ден тази година от появата на бял свят на едно дълго чакано видео!
в него ще видите фрагменти от живота ми като художник, снимани през последните четири години, както и картини от този период. видео материалът е на английски, затова в този пост споделям българския текст.

Да създам една картина за мен означава да разкажа история. Затова и мисля за себе си като за Разказница на истории. Това са истории за нежност и страст, за тъга и копнеж, за очакване и любов.

Хората често споделят колко очаровани са от изумителното съчетание на крехкост и сила, излъчвани от женските образи в моите картини. За мен тази комбинация е нещо естествено. Аз самата съм изящна и чувствена жена и съумявам да вплета в картините си цялата гама от силни емоции, които преживявам.

За мен жената е начало, муза, великолепие. Женското лице, женската фигура, са универсален символ на красота, естетика и емоции. Никой друг сюжет не би могъл да пресъздаде по-красиви и дълбоки емоции и неслучайно аз често ги избирам, за да разкажа завладяващи и докосващи истории.

Маслените бои са толкова богат и поетичен материал. С времето откривам как те могат да бъдат използвани по толкова различни начини. При някои картини директно ги работя с шпакла, която създава текстури и експресивни напластявания. При други, с по-нежни сюжети, работя изцяло с четка, нанасяйки фини слоеве боя. Но това, което напълно пасва на стила ми, е комбинация от двете, която ми позволява да съчетая на платното импасто ефектите с меките мазки на четката.

Не всеки ден в ателието е магично-творчески. На бюрото винаги ме чака дълъг списък от задачи, свързани със спедиция, маркетинг, продажби, обработка на снимки. Но пък има и дни, които са изцяло посветени на творческия процес. В такива дни изключвам света и влизам в ателието с непреодолимия импулс да създам нещо красиво. Работя здраво часове наред, изгубила представа за времето, в състояние, подобно на медитация. Накрая съм изтощена, но и доволна и изпълнена с ентусиазъм и смисъл.

Празното платно винаги изглежда заплашително, докато не го опитомиш, докато не го подчиниш с първите мазки на четката… Обичам всяка стъпка от процеса – обмислянето на идеята, скицирането, търсенето на подходящи текстове, часовете рисуване, избора на правилната рамка, срещите с клиенти, доверието им, тръпката преди одобрението на поръчка… и най-вече: поставянето на цели и удовлетворението от добре свършената работа.

Иска ми се хората да бъдат докосвани от картините ми.

Вярвам, че в света и времената, в които живеем, красотата ще става все по-търсено преживяване. Преситени от информация, сетивата ни все по-често ще копнеят за простичките, изначални, смислени и стойностни изживявания на сърцето. Искам моите картини да са част от това изживяване.

кадрите засне Ния Касабова
монтаж: Александър Грънчаров I Recode Bulgaria
музика: musicloops.com

The Last Word

мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира “незабравима”.

“You don’t make mistakes. Mistakes make you.”

exquisite pieces of art

отдавна не съм имала пост за изкуство, затова сега ударно споделям трима творци, които създават много различни неща, но ме впечатлиха с изящност и внимание към детайла. произведенията им са толкова красноречиви сами по себе си, че не се нуждаят от думи.
без да се замисля, не бих отказала и тримата да присъстват в дома ми.

флоралната керамика на Vanessa Hogge:

ефирните акварели на Yuko Nagayama:

епичните скулптури на Kris Kuksi:

images copyright belongs to the rightful owners

Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

This beautiful fantastic

приказен, забавен и докосващ. напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. и най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.