Marco Polo

десет дни на село пред камината и то в компанията на “Марко Поло” си е един добър рестарт преди началото на сезона. сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). а може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват.  не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. силно се надявам да продължи и след втория сезон.

Carnival of Rust

понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. ей това е то вдъхновението. понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен.

спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на една песен на Poets of the Fall, та споделям и нея:

“Видение в Мемфис”

из страниците на най-новата книга на Керана Ангелова…

Вали сняг, тихо и плавно. Снежинките са едри като пеперуди, ту се издигат, ту се снишават и заникъде не бързат. Мога да остана в този спомен цяла вечност. В този бял миг. Нищо лошо не се е случвало, няма и да се случи. Светът е цял и притихнал. И светъл, до болка в очите. Сърцето ми блъска в коша на ребрата. Щастие. Това е щастието. Стоя на прозореца и се чувствам безкрайна от щастие. Ако някой ви пита какво е да си щастлив и в първия момент не можете да се сетите, отговорете така: Щастието е Роза на седем години, застанала на прозореца, загледана в тихия сняг.”

“В живота си, дете, ще срещнеш всякакви. Едните ще са хора за празник. Те са ярки като най-ярките звезди, светят и пулсират, и няма начин да не ги забележи човек. Ще има и такива за делник, те са по-дребни, по-незабележими. Трябва дълго да се взираш, за да ги откриеш, светлината на първите някак ги скрива, затъмнява ги. Има и други едни, които са и за делник, и за празник. Те са като слънцето: и светят, и топлят. Можеш да ги разпознаеш и със затворени очи. Щом така чувстваш Роза, животът ви е събрал не за ден, нито за два.”

“Послушайте ме, преживявайте всеки миг, който си заслужава, момичета и не се бойте от нищо. Нито от прекаленото щастие, нито от онова, което в определен момент ви се струва краят на света… От какво ли не се страхуваме в днешно време, по-атавистични страхове не познавам, а уж хоризонтите на времената отдавна са се раздалечили. От собствените си чувства се боим, още повече – от думите, с които да ги изразим. Особено от красивите думи. Че защо, ако излизат от вировете на красивата ни душа, да не ги изговаряме. Ако не го правим, могат да потънат завинаги на дъното, нали всяка човешка душа, и най-прозрачната, има потайно дъно от тиня. Защо толкова се притесняваме да говорим за красивото с красиви думи, да му се не види? За любовта, примерно? Да не ни помислят за сантиментални? За разнежени? За старомодни лигли? Че с колко живот разполагаме, та да крием най-важното в себе си?

“С някои хора мълчанието е особено уютно. Мълчите си двамата, не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. Просто си стоиш, заслушан в себе си и в света наоколо, докато усещаш присъствието на човека до тебе. Хубаво е. Хубаво е, светъл мой, ама много е хубаво. Мълчи си тук наблизо в тъмното, мисли си свои работи, дръж ръката ми и си мълчи, не е нужно да казваш каквото и да е. И бездруго знам, и бездруго знаеш.

Sicario and other stuff

уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни:

Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. а за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива.

The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като ретро лигня – тези двамцата са ги натворили такива едни красотни и забавлителни, идеални са за Прочети повече Sicario and other stuff

The Legend of Tarzan

напоследък всички въздишат по романтиката на “Me before you“, но на мен “Легендата за Тарзан” някак по ми легна на сърцето. батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. все правилни съставки, поне за моя тип романс.