Acrista Art мартенички

все по-малко време остава за приложните красоти, но ако сте любители на нетрадиционните мартенички, тази мини колекция е за вас: включва четири мартенички с дървени елементи, една с пеперуди и една с големи цветя. всички са интериорни – идеята е да бъдат закачени някъде вкъщи или в офиса на бюрото. ако си харесате модел, знаете къде да ме намерите: контакти

мартеничка от дървено цвете (5.5 см), посребрен елемент и цветен ширит, украсена с pearl pen. цена 4 лв.
мартеничка от дървено цвете в червено (5.5 см) и две седефени цветчета, украсени с pearl pen. цена 4 лв.
мартеничка от дървено цвете (5.5 см), украсено с pearl pen. цена 4 лв.
мартеничка от дървено цвете (4 см) и сатенена лента, украсена с pearl pen. цена 3 лв.

мартеничка от червена тел, органзена лента и пеперуди от картон. крилата им са с приблизителен размер 6 см. цена 7 лв.
мартеничка от креп хартия и цветна тел. диаметърът на цветята е приблизително 19 см. цена 10 лв.

перлите на Истанбул

както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

и така:

поемаме към Истанбул за трети път. първият път беше с автобус, втория – със самолет. сега сме с колата. порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. след границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля. ухае на пролет.

стотина-двеста километра по перфектни, почти празни трилентови пътища и малко преди града, попадаме в най-нечовешкото задръстване. добре дошли в мегаполиса. който си мисли, че в София имаме задръствания, да дойде да види какво е тук или в Москва, или който и да е по-голям град и пак да си говорим. газ, спирачка, интимна близост с колата пред теб, пристъпи на гадене и истерично следене на трафика в Google. тях вселената да ги поживи, след като се измъкваме от тапата, успяваме да си намерим апартамента почти веднага, с едно леко отклонение от 50 м.

ако човек е тук за повечко дни, както ни се случва на нас, бързо разбира разликата с минаването по туристическите маршрути за 3 дни и сблъсъка с останалата реалност. като гледката от апартамента ни например, която е често срещана и някак естествено се колажира с красотите.

и най-фрапиращото: шофирането тук е висш пилотаж, за опитни шофьори, с навигация и отлично чувство за ориентация. правила рядко се спазват, не се подават мигачи, масово се минава на червено, без значение автомобили или пешеходци и общо взето правото е на по-едрия на пътя. като за капак (тяхна дума :)) този град е абсолютно жужило: непрестанно се бибитка, форсира, надвиква. както установяваме, макар че апартаментът е на малка улица (или може би точно затова), тук клаксоните имат най-малко 20 нюанса, от лекинко подсвирване за поздрав, до настойчив натиск да се разкараш някъде, неизвестно къде. бибиткането тук се практикува като нещо средно между национален спорт и отдушник на фрустриращия трафик. всичко се оправя с бибиткане. почти.

твърдо решена да намеря красота сред цялата тази лудница, набелязвам няколко по-непопулярни места в Истанбул, които могат да донесат наслада на пребиваващия за повече дни. първото от тях е

Istanbul Modern: музеят за съвременно изкуство,

към който поемаме пеша през прочутия площад Taxim и надолу по уличките към морето. Прочети повече перлите на Истанбул

“Rebel in the Rye”

сигурно никога няма да престана да се вълнувам от темата за цената, която плащаш, за да си брилянтен творец… какво ти струва да устояваш на натиска, да се подчиниш на страстта, да опитомяваш това, което отстрани изглежда като лудост, да браниш неистово границите си, неминуемо да нараняваш по пътя, но да следваш призванието си. и понякога, само понякога, дори не съзнателно търсено, да достигаш истинско величие.

“Rebel in the Rye” по романа “J.D. Salinger: A Life Raised High”

що е то RSS и има ли почва у вас

както се разбра неотдавна, идват нови времена за най-консумираната социална мрежа и е твърде вероятно малкият бизнес с малки рекламни бюджети да стане абсолютно невидим. по тази причина и поради факта, че много често ми казват: “много ваши картини си харесах, ама почти всичко е продадено”, реших да положа малко усилие и да напиша този пост, който да е полезен на хората, слабо запознати с предимствата тази технология.

съществува един доста ефективен начин да получавате веднага новата информация на сайта и блога ми и да не зависите от фейсбук съдържанието. RSS feed бутоните.

какво е RSS:

за тези от вас, които не знаят, съкращението RSS първоначално е известно като Rich Site Summary, а в последно време и като Really Simple Syndication. RSS е софтуерен механизъм за обмен на новини, най-често между сайт и потребител.
да научавате новости за всичко, което ви интересува в интернет си е предизвикателство. вместо да посещавате едни и същи сайтове всеки ден, можете да се възползвате от въпросните RRS бутони и да “събирате” заглавията на новините от тези сайтове и да ги складирате за преглед в приложение, специално инсталирано за целта. за по-детайлна Прочети повече що е то RSS и има ли почва у вас

представям ви: през обектива на Ети

с нея се познаваме от толкова отдавна, че вече не помня колко години има оттогава. а и не мисля, че земното време мери точно, когато се отнася до такъв тип съвпад. спокойно мода да кажа, че Ети е душа с много таланти: шие, снима, има прекрасен усет за естетика, пише…
много пъти с нея сме правили фотосесии по-скоро като забавление и те винаги са удоволствие и с уникален краен резултат.
и въпреки че Ети снима и сватбени тържества, и пейзажи, и продукти, че и изложби, реших днес да я представя с няколко подбрани фотографии на хора, заради безспорната й дарба да улавя магията на момента.
останалото скоро ще можете да разгледате на новия й сайт, а междувременно се насладете на блога й throughtheyes.com/blog

Прочети повече представям ви: през обектива на Ети