представям ви: Mahabis

photos found on Mahabis Facebook Page – copyright belongs to the rightful owners.

от известно време разработвам Instagram профила ми и докато пребивавах там, попаднах на реклама на Mahabis. и… любов от пръв поглед! още след първите няколко снимки казах: искам! получих ги като подарък малко преди Коледа, веднага бяха обути и вече не мога да се накарам да ги сваля.

компанията е базирана в Лондон, производството е в Португалия. понеже сме подозрителни към хвалещите материали (да не би да са “платени” ;)), да уточня, че тази статия е причинена единствено от възторга ми на доволен клиент и желанието ми да споделя удоволствието от един качествен и футуристичен продукт.

какво ме зарадва толкова:

– изчистен и нетрадиционен дизайн за домашни чехли
– идейна подвижна подметка в различни цветове
– минималистичен и отличим снимков материал
– семпла и елегантна опаковка, сравнима с тази на епълските продукти
– безкрайно удобни и напълно удовлетворяващи очакването
– абсолютна алтернатива на всички нелепи чехли и пантофи на пазара
– висока цена = високо качество

неслучайно слоганът им е Slippers Reinvented. имат класически и летни домашни модели и варианти за навън. номерата си отговарят. доставихме през гъбко.

Прочети повече представям ви: Mahabis

моля цитирайте художниците

напоследък много често си задавам въпроса защо, когато хората цитират откъс от книга или стих, всеки път посочват автора, а с картините (респективно фотографиите) нямат никаква нагласа, че е необходимо да го правят. и тук не говоря за безумното и безогледно използване на изображенията – през годините приятели са ми “докладвали”, че моя картина е използвана я като модел за гоблен, я копирана едно към едно и в продажба, я в логото на някой апокрифен сайт. не, аз говоря за ежедневното масово споделяне на картини в социалните мрежи, придружени от разни мъдри мисли, цитати или стихове, без да се посочи името на художника.
наскоро ужасно много ме ядоса използването на картина на Ана Разумовская за корица на събитие във виден софийски клуб и никъде не видях име на автора (а и някак дълбоко се съмнявам, че тя е била контактната, за да даде разрешение, дано да греша).

моля цитирайте имената на художниците (фотографите). зад тези изображения стои труд, стоят идеи, стоят разходи, а посочването на име и/ или сайт не коства никакво усилие. ако не знаете името на художника, посочете именно това – все някой ще знае и ще коментира. това би била една уважителна практика. благодаря ви.

P.S. не бих искала да генерализирам – има хора, които непрекъснато ми пишат дали бих разрешила публикуването на моя картина – и слава богу, посочват автор и сайт. благодаря им и на тях.

на снимката: идеен проект на “Великолепие в тюркоаз”, автор Александрина Караджова, www.acrista.com
ето, толкова е просто 😉

The Marvelous Mrs. Maisel

истинска нова перла сред останалите, пълни с насилие и криминални елементи сериали. Невероятната мисис Мейзъл е ситуиран в бляскавите 50 години на миналия век и под очевидните пластове острумие и динамика се нищят доста актуални и днес теми: патриархалното семейство, отношението към жените, ролите, които приемат и маските, които носят, за да са “приети” в социума, какво е да си жена с реализация, “застрашаваща” мъжествеността на човека до себе си, трудностите, които съпътстват разпознаването, отстояването и развитието на таланта.
главната роля е поверена на една изключително чаровна дама, която за първи път видях с малка роля в House of cards. тук е наистина невероятна и съвсем заслужено вече отличена със Златен глобус за ролята си. чакам втория сезон и само мога да се надявам на същия заряд.

ново начало

тъъй.. нова година, като чисто бяло платно. какво ще нарисувам на него? кой знае?

не ми остана ред да напиша пост за отминалата 2017 (защото последните 4 дни от нея смело се впуснах в пребоядисване на ателието), но беше добра година. наситена. с хубави и не-толкова-хубави дни. със свършена безценна вътрешна работа, с пътешествия, с учене да казвам Не, с почти изцяло реализирани картини, с мъдрост, придобита по трудния начин, с низ от малки, но толкова прелестни моменти, със споделени “обикновени вълшебства”, както ги нарече един приятел. за всичко това – изпитвам благодарност.

ако научих нещо последните години, то е, че не мога и не искам да планирам. мога само да си пожелавам. за новата – ако стане, каквото ми се падна в “минираната” ми с късмети баница, ще съм най-удовлетвореният човек на света. ако ли не – ще опитам да направя най-доброто от това, с което разполагам. толкова много идеи бълбукат, само енергия и устояване да имам – всички ще видят бял свят. а дотогава – търпение и фокус. а, и да не забравя най-важното за всеки ден – courage over comfort.

декемврийски филмов микс

Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. гледа се на един дъх.

The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен. хуморът е суров и безпардонен, историята е oldschool, а диалозите на Де Ниро с Харви Кайтел и Дани де Вито са просто безценни.

The Hero – когато си достигнал върха преди много време, не ти остава нищо друго, освен бавно слизане надолу и все пак винаги има шанс да направиш нещата по-добри. друг мой любимец от по-старото поколение актьори – Сам Елиът, сякаш играе Прочети повече декемврийски филмов микс