This beautiful fantastic

приказен, забавен и докосващ. напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. и най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.

Gifted

абсолютно прекрасен. не само, защото Крис Евънс ми е любимец. просто химията му с това невероятно момиченце е неописуема, а историята – докосваща и замисляща.  дано на никой родител да не му се налага да избира между гения и “нормалния” живот.

фрагменти от Испания – част VI: Гранада

15 април – Гранада

пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.

16 април – Гранада

единствената цел за днес – Алхамбра. разхождаме се до историческия център рано сутринта, за да вземем предварително резервираните билети. прохладно е, уличките са чисти, приветливи и сме удивени за сетен път от чувството за естетика, което прозира във всичко. пипнатите фасади и съзвучието между старо и ново няма как да не правят впечатление. в мен се надига едно интересно желание: искам да живея тук. …

малък бус (С1) ни отвежда до входа на Алхамбра. тъй като е Великден, неделя е и сравнително късно резервирах билетите, няма да имаме възможност да видим Двореца на Насридите, но все пак ще успеем да влезем. започваме разходката от Хенералифе (Generalife) – султанския дворец и неописуемо красивите му градини. накъдето и да погледнеш, очите се къпят в красота – арки от огромни кипариси, бели макове, рози в най-различни цветове, отрупани с ароматни цветове акации, портокалови дръвчета, едновременно цъфтящи и дали плод, ромолене на вода от десетки малки шадравани… мястото напълно оправдава идеята, че е правено да бъде рая на земята. в един момент ми хрумва как ли би описал тази красота Алеко… Прочети повече фрагменти от Испания – част VI: Гранада

фрагменти от Испания – част V: Ронда

докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке.

14 април – Ронда

този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. може би подобни места има някъде в Азия – това ми минава през ум в момента, в който пред нас се ширва гледка, спираща дъха с простор, мащаб и величие. Прочети повече фрагменти от Испания – част V: Ронда

фрагменти от Испания – част IV Севиля

днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. по пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. усещането е, че ти е широко на душата. тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда.

желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и огромен паркинг, в който няма никой. обяснението е, че испанците обядват от 14 ч нататък и сме доста подранили. въпреки това ни настаняват и ни гощават с опашки от бик и свински ребра, поляти обилно със сангрия. гостите на комплекса започват да го изпълват малко по-късно и разбираме, че сме леко underdressed за мястото. всички са почти официално облечени. тук отварям една скоба – навсякъде испанците, които виждаме, са елегантни, с костюми, или панталон с риза и лек пуловер, а дамите – с рокли, прически, много от тях – с високи токчета. на няколко пъти виждаме възрастни двойки, които излизат за вечеря, елегантно облечени и държащи се за ръка. ех достоен живот…

13 април – Севиля

Севиля е гостоприемна и обляна от слънце, с портокалови дръвчета и с характерните балкончета от ковано желязо. малко история от пътеводителя на NG: според легендата основател на града е самият Херкулес, но в действителност той бива основан от Юлий Цезар. през 711г. идват маврите и Севиля процъфтява цели четири века. упадък настъпва със завземането на града от Фернандо III, но с откриването на Америка отново настъпва златна ера и с новите богатства са построени много от градските паметници. оттук са потегляли на пътешествия Магелан, Елкано, Колумб. днес Севиля е град със 700 хил. жители, а централната част прилича на мозайка от красиви сценични декори.

Велики четвъртък е и сред гмежта на улиците навсякъде срещаме местните жени, които са облечени изцяло в черно, с типичните мантияс (Mantillas) – висок гребен с черна дантела, носени по време на Страстната седмица, Прочети повече фрагменти от Испания – част IV Севиля