“Beautiful Boy”

тежък за гледане, но при всички случаи a must. за пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..
и изобщо, за целия ад на зависимостта…
толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. а за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти.

по истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.

под натиск

тези дни си дадох сметка, че тази година за мен стават десет години (!) откакто (подобно на всички останали) се закачих за манията, наречена социални мрежи. десет години! колко много неща се промениха като поведение, създадоха се егати безумните навици… напоследък покрай темата за минимализма, която все повече припознавам като своя, се опитвам да гледам (на нюзфийда) малко по-отстрани, да не се поддавам на масовото зомбиране (каква беше вашата година във фейсбук, холи крап) и понеже от известно време насам усещам една трайно установена тенденция, искам малко да погравитирам около нея. а тя е, за усещането, че над главите ни има похлупак от задушен, сгъстен въздух, който ни пресира ежедневно, ежеминутно, непрекъснато. и някак неуловимо. усещането за Натиск.

  • натиск да си видим, активен, проактивен, известен
  • натиск да знаеш и можеш n на брой неща, защото си минал 40 примерно (обожавам статии със заглавия 5 неща, които всяка жена над 40 трябва да знае, 10 места, които задължително трябва да сте посетили преди 30 и 20 неща, които задължително трябва да имате в гардероба си)
  • натиск да си в крак с всички тенденции и да следваш поне 5 гурута в различни области
  • натиск да си информиран (защото как иначе ще взимаш “информирани” решения)
  • натиск веднага да отговаряш на съобщенията на страницата във ФБ, ASAP (защото трябва да поддържаш на всяка цена табелката Very responsive to messages, та да не изпаднеш от конкуренцията)
  • натиск да си в клишето (да се изучиш, да се ожениш/омъжиш, да имаш деца, да си намериш престижна работа, да растеш в кариерата, да гледаш внуци, да умреш)
  • натиск непрекъснато да искаш нещо, защото нещо-то ти липсва (дори вече да го имаш, трябва задължително да е по-нов модел или да е с вкус на трънки, екстракт от живи камъни и аромат на перли от марсово море)
  • натиск да си слаб, красив, секси
  • натиск да си зает, динамичен, куул
    и най-вече:
  • натиск да си успешен (каквото и наистина да значи това!)

… в своите лекции Брене Браун казва, че в живеем във времена, когато всичко трябва да е easy & fun, а обикновеният живот вече не се цени – задължително трябва да си публичен и твоят успех да е шумен, споделен и публично валидиран, за да си признат за “успешен”. каква лудост е това!

… чудя се дали всичко това е силното залитане в едната посока на махалото и какво ли следва в другия му край..

.. понякога изпитвам истинска носталгия по онези малко по-простички времена, когато задължително си звъняхме за рождените дни и четяхме книгите само на хартия. всъщност осъзнавам, че натискът може да съществува само, ако човек доброволно се поддаде на всички гореизброени простотии и измислени по блогове и редакциите на списания изисквания. колкото по-осъзнат си, толкова по-малко си податлив на това облъчване…

пожелавам си (ви) осъзната, бавна и смислена година.

експеримент с брюкселско зеле

за сетен път имам да изказвам чистосърдечни благодарности на Йоана – нейната рецепта за Печено брюкселско зеле с тиква и бекон се оказа поредно попадение сред моите кулинарни експерименти (които както знаете, ако следите тази категория, трябва да са задължително бързи и лесни за изпълнение).

и така, следвайки напътствията от рецептата, напълних тавата с един плик почистено брюкселско зеле, бекон, розов лук на кръгчета, но тъй като нямах тиква, сложих моркови. вместо меласа използвах сос от сладко от вишни, а след изпичането добавих печени със сол орехи, ябълка и горгондзола.
трябваше да чуете м-м-м-кането ни от готовия резултат.

Cottage Farm Alino

има едно място не-много-далеч от София, което с уютната си атмосфера, неописуемо изкусителната си кухня и неустоимия британски чар на собствениците си направи така, че истински се насладихме на Коледа една седмица предварително: Cottage Farm Alino. ако вече сте били гости на Кевин и Тина, значи знаете за какво пиршество на сетивата става дума. ако не сте били – задължително планирайте угощение.
ние имахме удоволствието да ги посетим за традиционна коледна трапеза и бяхме очаровани от Салатата на леля Джуди, най-вкусната супа от тиква (сервирана изненадващо като капучино), слон, пълнен с жираф (както Тина нарече The Royal Roast), пудинг с бренди и домашен сладолед, кафе и амарето. след цялата тази наслада, имах чувството, че трябва да се приберем пеша от Алино, за да компенсираме обилно напълнените коремчета.
много им се примолихме да ни осиновят (те обещаха да си помислят ;))

ако ви е интересно как Тина и Кевин от Лондон са се озовали в нашенското село:

*photos copyright belongs to their rightful owners

“Human”

вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. за мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател.
Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия “Home”, а сега ме намери “Human” – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество.

(малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко)


*photo copyright belongs to its rightful owner