“Good Behavior” и други обсесии

доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща:

Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. и него го харесах, с аржентинския му секси акцент. и двамата ги харесах, че и химията между тях. толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. близка някак. а мрачността и впускането към дълбините са точно по мой вкус. силно се надявам да има втори сезон.

Mozart in the Jungle – не знам дали има по-добър избор за актьор от Гаел Гарсия Бернал за ролята на един луд, но пък гениален диригент – толкова е чаровен, че цялата ексцентричност на света може да му бъде простена. след като двата първи сезона бяха изгледани за отрицателно време, сега е ред на третият, в който към отбора на чаровниците се присъединява самата дива Моника Белучи. нямам търпение.

The Crown – че съм впечатлена от кралицата, впечатлена съм. особено след като четох книгата за нея. сериалът се придържа силно към всеизвестните факти и става пределно ясно защо е “тежка кралската корона”… блестяща актьорска игра на Клеър Фой като кралицата, но и цялото кралско обкръжение е на ниво, особено Джон Литгоу, в ролята на чепатия и абсолютно непоносим Чърчил.

Lucifer – неустоима привлекателност, британска елегантност и дяволско чувство за хумор, какво друго може да се очаква от … самия Дявол? е, той  е далеч от клишето, или поне се опитва да бъде. (дори ходи на терапия. като плаща в натура :))) чака ме вторият сезон.

Coming up:

Westworld

This is us

“Баба праща поздрави и се извинява”

обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. след като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. пък уж е книга за Елса, която е на 7. ама хайде да не я разказвам. само силно я препоръчвам. а аз абсолютно обмислям да я всмукна за втори път.

“Баба и Елса често гледаха вечерните новини заедно. От време на време това подтикваше Елса да пита баба защо възрастните правят толкова много идиотщини. Баба отвръщаше, че това е така, защото възрастните като цяло са хора, а хората като цяло са гадняри. Елса възразяваше, че логиката й е непоследователна, защото покрай всички идиотщини, възрастните всъщност са отговорни и за множество хубави неща. Като космическите полети, ООН, ваксините и ножовете за сирене например. Тогава баба казваше, че цаката на живота е в това, че почти никой човек не е изцяло гадняр, но и почти никой не е изцяло негадняр. Трудното е единствено да се опитваш да се придържаш възможно най-много към “негаднярската” част.”

Balazs Havasi

поредно музикално попадение сред подсказаните от Youtube: Balazs Havasi. първият клип с негова музика така ме отвя, че първо се абонирах, за да не пропусна нови неща, после се разрових да видя кой е всъщност е Havasi. унгарец, пианист, композитор, с класическо музикално образование, който обаче е далеч от клишетата за този тип музикант – освен, че тренира тай бокс и изглежда по-скоро като рок звезда, успява и с впечатляваща бързина да изтръгне от пианото звуци с такава неподозирана мощ, че си погълнат, пометен, екзалтиран и зареден едновременно.

 

 

“Loosing my Virginity”

малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. докато четях “Loosing my Virginity” (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото “Как изгубих наивността си”, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! после обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън. книгата е разказана в първо лице и звучи като дневник. изключително впечатляващи и зареждащи петстотин страници – точното четиво за началото на нова година.

“(…) Времената се бяха променили и имахме 500 милиона лири в банката. Но не вярвах, че трябва да остават там.
На този етап можех, разбира се, да се оттегля и да съсредоточа енергията си върху това да се науча как да рисувам акварели или как да бия мама на голф. Не беше обаче, и все още не е, в природата ми да го направя. Хората ме питат “Защо не се позабавляваш вече?”. Но пропускат най-важното. На мен ми е забавно и така. Забавлението е в основата на начина ми да правя бизнес и винаги е било ключово за всичко, което правя. Повече от каквото и да било друго, забавлението е тайната на успеха на Върджин. Наясно съм, че идеята, че бизнесът е забавен и творчески, противоречи на всички конвенции и определено не се преподава по този начин в училищата, където “бизнес” означава яко зубрене, много “амортизационни постъпления” и “настояща нетна стойност”.
Макар че често ме карат да дефинирам бизнес философията си, едва ли някога ще го направя, защото не смятам, че тя може да се преподава и използва като някаква рецепта. Няма необходими продукти, нито техники, които да гарантират успех. Има системи, които, ако се следват, могат да осигурят продължителността на бизнеса, но не могат да стоят в основата на успеха му и да бъдат затворени в шишенце от парфюм. Не е толкова просто: за да успееш, трябва да си в центъра на събитията; ще паднеш, докато тичаш: но ако имаш добър екип и повече от полагащия ти се късмет, може и нещата да проработят. Със сигурност обаче не може да се гарантира, че ще се получи, ако използваш формулата на някой друг.