фрагменти от Испания – част IV Севиля

днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. по пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. усещането е, че ти е широко на душата. тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда.

желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и огромен паркинг, в който няма никой. обяснението е, че испанците обядват от 14 ч нататък и сме доста подранили. въпреки това ни настаняват и ни гощават с опашки от бик и свински ребра, поляти обилно със сангрия. гостите на комплекса започват да го изпълват малко по-късно и разбираме, че сме леко underdressed за мястото. всички са почти официално облечени. тук отварям една скоба – навсякъде испанците, които виждаме, са елегантни, с костюми, или панталон с риза и лек пуловер, а дамите – с рокли, прически, много от тях – с високи токчета. на няколко пъти виждаме възрастни двойки, които излизат за вечеря, елегантно облечени и държащи се за ръка. ех достоен живот…

13 април – Севиля

Севиля е гостоприемна и обляна от слънце, с портокалови дръвчета и с характерните балкончета от ковано желязо. малко история от пътеводителя на NG: според легендата основател на града е самият Херкулес, но в действителност той бива основан от Юлий Цезар. през 711г. идват маврите и Севиля процъфтява цели четири века. упадък настъпва със завземането на града от Фернандо III, но с откриването на Америка отново настъпва златна ера и с новите богатства са построени много от градските паметници. оттук са потегляли на пътешествия Магелан, Елкано, Колумб. днес Севиля е град със 700 хил. жители, а централната част прилича на мозайка от красиви сценични декори.

Велики четвъртък е и сред гмежта на улиците навсякъде срещаме местните жени, които са облечени изцяло в черно, с типичните мантияс (Mantillas) – висок гребен с черна дантела, носени по време на Страстната седмица, Прочети повече фрагменти от Испания – част IV Севиля

фрагменти от Испания – част III Кордоба

след още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. по пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

12 април – Кордоба

градът ни посреща с истинско лято – 31 градуса е. собственикът на апартамента е изключително приветливият и разговорчив Хосе, който на сносен английски ни дава съвети какво да разгледаме в града и дори ни откарва с колата си до приятно заведение за обяд. тук опитваме салморехо (salmorejo) – местния вариант на гаспачо (прочутата студена доматена супа). Прочети повече фрагменти от Испания – част III Кордоба

фрагменти от Испания – част II: Толедо

има нещо много приключенско и вълнуващо да се отправиш към място, за което не знаеш почти нищо. Толедо съм виждала на снимки, но да се докоснеш до тази красота отблизо е съвсем различно преживяване. отправяме се към града по магистралата на юг. той е в северната част на областта Кастиля Ла Манча и е разположен на хълм над река Тахо. става вестготска столица през 554 г. сл. Хр. и е един от великите исторически испански градове. днес е под егидата на ЮНЕСКО. известен е като града на трите религии, защото преди да започнат гоненията на евреите, тук мирно са съществували християни, евреи и мюсулмани. в Толедо е живял и творил гръцкият художник Ел Греко и има музей, посветен на живота му.

11 април – Толедо

подхождаме по панорамния път на града, за да направим снимки. сградите в стария град са почти един и същ цвят, светла умбра, няма много дървета, затова пък уличките са тесни, каменни и автентични. усещането докато ги преброждаш е, че тук времето е спряло. още ми е сюрреалистично, че се намираме в сърцето на Испания. леещият се наоколо испански е като музика – местните говорят безпощадно бързо, но не ми пречи да се наслаждавам на чутото. Прочети повече фрагменти от Испания – част II: Толедо

фрагменти от Испания – част I: Мадрид

пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим. тъй като планът за седмицата всъщност се оказва доста амбициозен, предварителното разпределение по дни е задължително, за да успеем да запазим места за спане, билети за музеи и кола под наем. доста след като сме запазили билетите за полета, осъзнаваме, че пребиваването ни съвпада с Великден (Santa Semana), празнуван от испанците изключително пищно и тържествено и това прави преживяването още по-колоритно и незабравимо.
и така: набелязаният маршрут изглежда така: Мадрид – Толедо – Кордоба – Севиля – Ронда – Нерха – Гранада – Мадрид.

9 април – Мадрид

още със слизането от самолета и вдишването на мадридския вечерен въздух съм абсолютно очарована. в десет часа вечерта градът пулсира. апартаментът, който сме наели, Прочети повече фрагменти от Испания – част I: Мадрид

априлски филмов микс

Collateral Beauty – прекрасен, докосващ, драматичен, човешки… който не е преживял драма в живота си, той не знае колко лепкави са пръстите й и как неусетно те повличат към дъното… докато не намериш сили да се свържеш отново с любов, време и смърт – сложно преплетените нишки, от които е изтъкан живота..

Hidden Figures – за сравнително кратката си история, Щатите имат много от какво да се срамуват… тази мисъл ми възникна като гледах филма и унизителните на моменти усилия на тези умни и талантливи жени да направят невъзможното, за да реализират себе си. слава богу, човешкият дух не познава граници и умее да надскача и грозота, и безсмислени правила, и жестока несправедливост.. и да променя историята.

Captain Fantastic – без да съм родител, два дни след като го гледах, не спрях да мисля за този филм.. героят на Виго Мортенсен, който прави невероятна роля, има нетрадиционни схващания за живота и отглежда шестте си деца буквално в гората, като ги тренира да оцеляват в нея и ги обучава като четат тонове с книги. освен всичко останало, две сцени ме впечатлиха особено: когато той обясни в прав текст на най-малкото дете какво е секс, и когато даваше напътствия на най-големия син как да го практикува… както е видно от филма крайностите никога не са добра идея, но определено те карат да се замислиш. и може би да промениш някоя и друга гледна точка.

Ghost in a Shell – не съм експерт по Tech Noir анимета, но филмът ми хареса като излъчване, ефекти и идеи. гледката на реалните небостъргачи някъде из Азия, е чудовищна и предвещава наистина пренаселено и отчуждено бъдеще. напомниха ми на High Rise, който също е чудовищен, но по друг начин..

Hunt for the Wilderpeople – истинско забавление из дебрите на новозеладския буш, в което героят на Сам Нийл и едно будно закръглено хлапе бягат от закона и сред остроумен диалог и идиотски приключения, откриват, че все пак могат да са (макар и странно) семейство.

The Space between us – неведнъж съм казвала, че съм непоправим романтик, така че просто нямаше как тази любовна приказка между родено на Марс момче и мъжко момиче от Земята да не ми хареса. сигурна съм, че има куп глупости от космическа и физична гледна точка, ама на кой му пука, когато играе Гари Олдман?