В продажба: комплект стативи от ковано желязо


Търся нов собственик на комплект от 9 броя стативи от ковано желязо, които години наред ми служиха вярно за представяне на моите картини по време на изложби и в постоянни експозиции в лобитата на няколко хотела.

Стативите бяха изработени лично за мен и сами по себе си са произведение на изкуството с елегантната си и изящна линия.

Подходящи са за събития в галерии, хотели и изложения, шоурум изяви, ресторанти, градински партита, сватби, модни ревюта, мол пространства, книжарници. Ако желаете, можете да ги отдавате под наем.

Възможно е да имат нужда от освежаване на боята тук и там, тъй като дълго време бяха в експлоатация. Диаметърът на желязото е 12 мм.

Важно: стативите се предлагат като комплект, не на отделни бройки. Общата цена е 1080 лв.

Техническите характеристики:

За запитвания и допълнителна информация, свържете се с мен >>

Как да аранжираме картини – част V

Няма да се уморя да напомням, че картините не трябва да се окачват твърде високо, за да не загубят връзка с останалите мебели и да са добре интегрирани в интериора. Не се страхувайте да ги аранжирате на около педя от дивана, таблата на леглото, шкафа. Важното е средата на творбата да е приблизително на нивото на очите, когато сте изправени.
Другото важно напомняне е за обема на произведенията. За да стои добре самостоятелна картина над диван например, е добре като габарит тя да е около 2/3 от дължината на дивана. Иначе се получава своеобразно “малеене” и се губи желания ефект. Ако имате творба, на която много държите, но е малка като обем, то е добре тя да бъде съчетана с една или повече картини, за постигане на баланс.

Споделям едно видео, което много добре визуализира горните разсъждения и се надявам да ви бъде полезно при аранжирането на творби във вашия дом и/или офис.

Книгите на лятото

Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.
От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a ми, който ми позволи тази година да не мъкна на село десет килограма хартия, а да тръгна само с една физическа книга и строен списък такива в електронен вид. Споделям тук някои от тях, като кулминацията на това лято определено постави “Където пеят раците”, за която писах отделно.

“Фигури”, Мария Попова

Колосалният труд по проучванията, които Мария е направила за тази книга, е респектиращ. Тя обаче съвсем не е лесна за четене, защото представлява канонада от житейски факти, преплитане на съдби, срещи и постижения, които се движат от поколение на поколение подобно на сложен и объркващ танц. Някъде около петдесетата страница установих, че е по-лесно да се чете с wikipedia под ръка, защото много от “фигурите” не са особено известни, освен ако човек не се движи в академични и интелектуални среди с богата обща култура. Определено е предизвикателство за ума в днешната култура на бързо-лесно-повърхностно-смилане-на-информация.

“Мосю Жан в преследване на щастието”, Томас Монтасер

Достави ми истинско удоволствие, каквото преди години съм изпитвала, четейки Цвайг и Ремарк. Мъничка книжка, стопляща сърцето с усещане за плавност, напевност и поетичност.

“Цветя за Алджърнън”, Даниел Кийс

Много пъти съм вземала в ръце книжното издание на Кибела и така и не си я купих. Звучи като научна фантастика, но всъщност не е. Книгата е разтърсваща като идея, успя да ме шокира, размисли, накрая сериозно ме натъжи, но определено си струваше. Един съвет, не четете анонса към изданието, защото си е спойлър отвсякъде. Има стар филм по романа с Матю Модайн, който сигурно съм гледала, но силно се надявам да направят и по-съвременна версия.

Прочети повече Книгите на лятото

“Където пеят раците”

Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка…

“Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).
Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична, и докосваща. За мен Дилия Оуенс е умел разказвач от ранга на Стайнбек и тайничко ще очаквам още романи от нея.
А “Където пеят раците” е истинска перла, шедьовър на думите, великолепна наслада за ума и сърцето.